Непо прочете, че веднъж, когато Орфей е разглеждал нещата, които баща му Еагър е донесъл от Египет, открил между тях два странни предмета на вид. Всъщност не странни на вид, а странни по своите свойства, които притежавали.
Единия бил в подковообразна форма, широк и дълъг една лакта, а другия също толкова дълъг, но прав като стрела. Какво било учудването му, когато ги доближил и и те се привлекли и залепили идин за друг.
Бил изумен и от този ден започнал да изучава свойствата на тези странни предмети. Нарекъл ги магнити. Едно от свойствата им , което е открил е било, че в определено положение не се привличат, а отблъскват. А друг път, когато поставил върху магнитите пергаментова хартия с насипани пясъчинки от натрашен звезден камък /познат ни, като метеорит/, открил формата на силовите линии. Направило му впечатление, че линиите на правия и подковообразния магнит са различни. Успял да разбере, че имат два полюса- северен и южен и със стрелка от звезден камък, който също бил магнит да направи първия в света компас.
Веднъж, когато си играел с подковообразния магнит му хрумнала идеята да постави върху него лирата си и да посвири.
Когато дръпнал първите медни струни и отворил уста да запее, ефектът бил зашеметяващ.