автор: Rodenavlotos

Във ъгълчето на живота ми, на края,
където огнено фламинго слиза залезът,
сред туфички изсъхнала трева бе Раят.
С очи на ивици те гледах, ти ме галеше.

Светът бе милостиво се оттеглил някъде.
Над теб- гърдите ми от лотоси по-бели,
но роклята, която бях облякла,
тревожно и невинно ни разделяше.

Немилостиви бяха в този ден лъчите,
а августовската земя така корава.
Но роклята, с която ти покрих очите,
на розмарин ухаеше и незабрава.