автор: Velimira

Отпусна се бавно на шезлонга си.Утринното слънце се потапяше в морето. Искаше да забрави всичко. Тук далеч от снега и зимата, между подводните пещери и съблазнителните женски тела искаше да заличи спомена за нея от съзнанието си.
Загледа се в сутрешното небе и премижа срещу слънцето…..Спомни си деня, в който се запознаха. Вечерта след работа обичаше да разпуска пред камината, слушайки музика и отпивайки бавни глътки от бърбъна си. При всяка глътка поемаше уханието на опушеното дърво….
Снимката й беше повече делова отколкото съблазнителна. Покориха го очите й. Бяха толкова големи за малкото й лице, че то се скриваше в тях. Нежният й силует на скулите й му действаше съблазнително. Косата й беше прибрана на кок или на опашка. Бялата й блуза стоеше по момичешки невинно. В профила му за запознанство беше написала „Здравей! Искаш ли да си пишем?“.За години бяха посочени 41, а изглеждаше като на 25. Какво ли искаше това момиче-жена от него.
Обади й се! Усети усмивката в слушалката. Знаеше как действа гласът му на жените. Колко бяха получавали мощен оргазъм само докато си говориха по телефона. Беше доволен. И нея беше разсъблякъл гласа си. Думите й се насичаха от преглъщане. Сладостно усещане се разнесе по тялото му. Обичаше да контролира всичко и всички. Така се чувстваше спокоен, контролиращ. Ако беше близо до нея щеше да я напляска. Не само, че не обичаше непохватното държание у хората, което го дразнеше много след глупавите жени, но и с такъв тип хора не правеше бизнес.
Трябваше да се научи, че няма да скача на всяко нейно позвъняване. Никоя жена не го е притежавала и тя нямаше. С толкова усилия се въздържаше да не вдигне слушалката.
-Какво искаш"-изсъска през зъби .
-Криеш ли се от мен или искаш да си отида. Явно не съм ти в приоритетите.-усети яда в гласа й. Тя започна да говори с по-спокоен тон. -Когато имаш проблем, защо не говориш с мен, нали сме двойка? Двама души!
Какво искаше още? Беше ужасно досадна! Не й ли беше достатъчно, че се виждаха през уйкендите. Защо му досаждаше и през седмицата? Не го оставяше намира. Той имаше нужда, болезнена нужда да говори и да флиртува и с други жени. Тя нямаше да стане неговата вселена
Тя искаше нещо повече от него.Искаше обвързване.Той не можеше да й го даде…….........
Спомни си как седяха в заведението на приглушена светлина и Тя не спираше с обвиненията си.
-Аз така споделям-като давам пари!- Спря потока от гневни думи, който бликаше от нея.
-Не съм с теб за парите ти. И винаги когато си ми давал съм ти ги връщала.-Лицето й почервеня от ярост и безсилие.
-Така ли искаш да приключи всичко между нас?-я попита
-Не искам да съм с човек, който е готов да ме унищожи с думи за това, че съм се обадила докато говори с друга жена.
Стана, все си пухинката и си тръгна.
Погледът му проследи последните й движения, с които напусна заведението.
Хладина премина през лицето му. Отражението му в отсрещния прозорец беше смесица между усмивка и почуда. "Какво направи, момиче?!" - въпросът ехтеше заглушително в съзнанието му......
......Дори слънцето и плажа не можеха да претъпят сухотата от болката, която усещаше.