автор: voda

За миг е пролет. Нека да е наша.
(Не трябва разрешение от Бог.)
Като молитва в мен сълза се ражда -
(в море от мъка - капчица възторг).

Ще дойде лято. Мисли натежали
далече ще прогонят моя смях.
Пропуснатото няма да прежалим
и тайно ще го носим. Като грях.

Какво да кажа още, да повярваш,
че няма друг сезон за любовта?
Те, пролетите, все ще се повтарят,
но някъде, зад нашата врата.