И синьо е в окото на метличина разцъфнала,
в мъниста от герданчето на млада циганка.
Съблича с поглед синята й рокля и въздъхва-
не стига синьото в боите му, не стига
да нарисува синьо щастие върху платното.
Навярно щеше и да си остане недокоснато,
но капнало, разраства се в небе петното.
А как ухае тази нощ на люляк, Господи!