автор: Dorian_Lekov

Аз бях българче и бедна
майка мене е родила.
Взех си сбогом за последно
с окаяната ми родина мила.

Аз бях българче. Обичах
наште планини зелени,
българин се някога наричах-
носталгия сега е туй за мене.

Аз бях българче свободно,
но в край мизерен аз живях,
загърбих всичко българско и родно
и към далечната чужбина полетях.

Европейче съм сега с престиж и расна
в бизнес класа с иновации големи,
заселих се в Европата прекрасна,
сродих се със елитно племе.