автор: ATROPA

111.

За по- голяма яснота нека да си представим една звукова вълна, която се разпространява в дадена среда. Вертикалното изместване на вълната варира от нула до максимум (връх до нула, после до отрицателен максимум- спад, пак до нула и т.н.т. Максималното изместване (от върха или спада до нула) се нарича честота на вълната.

Дръпването на струните на лирата формира вълна, но получените вибрации са статични, защото не излизат извън себе си. Във всяка точка от струните има вълна, но тя не се разпространява в пространството. Разпространяващите се вълни, които чуваме , като звук са задвижени от статичните вълни на вибриращите струни. Всяка музикална нота се състои от серия от цяла серия звуци- спектър от честоти с различни тонове. Най- ниският тон се нарича основен и това е всъщност тонът, който чуваме, а по високите тонове, които предават тембъра на звука, са сд честоти, кратни на първия. Но докато вибрационните резонансни честоти на струните на лирата пораждат звукови вълни с определена честота, различните вибрации на затворените и отворените струни на орфеона могат да породят маси, сили и енергии в зависимост от това каква е честотота на вибриращите струни.. Колкото е по голяма, толкова е по- голяма масата, силата и енервгията на орфеона.
И иминно това беше едно от нещата, които Орфей беше използвал за да измайстори вълшебната си лира, с която можеше да покорява живата и неживата природа. Но за това с следващата глава, в която ще разкрия тайната, ревниво пазена 3 500 години.