 |  Коя е? Берачката на плодове оставила
плода на своята любов далече вкъщи...
Забравя, че душата й кърви, забравя
и чак по кървав залез се завръща.
Една голяма празна кошница, денят й,
полека лека се запълва с чуждо щастие.
Сънува на погалени жени съня им,
във който топли мъжки пръсти властват.
А тя се връща празна, с пълни джобове
от речни камъни, като трохи заоблени,
за да не се изгуби пътя към утробата
през дните, толкова един на друг подобни.
И в мислите си за дома далечен бременна,
присяда в мрака с чаша вино, станало
от ферментиралото, докато я няма време
и пие, пие, за да си преглътна хала.
Публикувано от alfa_c на 01.03.2014 @ 09:37:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.42
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Гурбетчийка" | Вход | 7 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гурбетчийка
от voda на 02.03.2014 @ 00:00:31
(Профил | Изпрати бележка) | Харесах образа на Лирическата, търсеща своето женско щастие!
Ето моя прочит, Светла:
***
Тя всяка вечер тръгва на "гурбет".
Но не за хляба -
хляб доволно има.
(Дори си има и едно дете.).
Тя търси нещо,
дето няма име,
но може да засити, чак до връх,
сърцето и душата. И плътта й.
да лудне във кръвта,
да секне дъх;
да върне във очите
дързостта й...
Тя тръгва вечер.
Призори се връща -
по-празна и по-лека от преди.
На прага сяда -
в бедната си къща.
Където идва -
само да поспи.
Благодаря за въздействието и идеята! :) |
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 02.03.2014 @ 07:18:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Елица, благодаря ти, миличка! Създала си едно ново, различно и много силно като въздействие стихотворение! Щастлива съм, че съм успяла да събудя твоето поетично въображение. Прегръдки! И искам прошка, ако с нещо съм те наскърбила! Днес е Сирни Заговезни! |
]
Re: Гурбетчийка
от Dimi на 01.03.2014 @ 21:32:28
(Профил | Изпрати бележка) | Много болезнена тема! Мисля, че си успяла да предадеш болката й!
Честит първомартенски ден! |
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 21:57:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Дими! Честита Баба Марта и на теб! Все така позитивна, добронамерена и вдъхновена! |
]
Re: Гурбетчийка
от missana на 01.03.2014 @ 18:51:05
(Профил | Изпрати бележка) | ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, СКЪПА ПРИЯТЕЛКО!
ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ И ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ МЕН!
Твой: Мисана
Прекрасен текст, характелен за поетичното майсторство на авторката.
Да пиеш, за да си преглътнеш хала! Това го правят милиарди по света, но за пръв път си го казала именно ти! А в това е голямото умение - да видиш онова, което е пред очите на всички, но никой освен теб не го вижда и не го казва!
"Една голяма празна кошница, денят ми,
полека лека се запълва с чуждо щастие.
Сънувам на погалени с перо жени съня
и чужди мъжки пръсти в него властват.
А аз се връщам празна, с пълни джобове
от речни камъни, като трохи заоблени,
за да не се изгуби пътя към утробата ми
през дните, толкова един на друг подобни."
ОКОТО на текста. В него прозират прекрасни образи /"една голяма празна кошница, денят ми, полека лека се запълва с чуждо щастие", "А аз се връщам празна, с пълни джобове от речни камъни"/ и мотиви от приказките /камъчета чрез които да намерим обратния път - в случая дори към утробата! Вместо нишката на Ариадна./
Поздравявам те за това превъзходно изпълнение!
|
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 19:01:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Мисана! За това, че видя хубавото и човешко послание в текста, макар и не особено съвършен, като техника. Ще го редактирам, навярно. Благодаря и за поздравленията! Да ни е честита Баба Марта на всички и, дай Боже още да можем да пишем! |
]
Re: Гурбетчийка
от kristi на 01.03.2014 @ 17:51:39
(Профил | Изпрати бележка) | Много е хубаво Светле! Все така "...празна, с пълни джобове
от речни камъни, като трохи заоблени,..." пиши!
Обичи! |
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 18:01:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Кати, че хареса! Прегръдки! |
]
Re: Гурбетчийка
от Bockpece на 01.03.2014 @ 17:45:47
(Профил | Изпрати бележка) | Rodenavlotos, твоето стихотворение има идея и послание. Но му трябват някои технически подобрения:
за да се изегнат повторенията и да се съгласува "плод" (м.р. ед.ч.) със "сам" е необходимо да изглежда така:
Коя съм? Берачката оставила
плода на своята любов самичък вкъщи. (е една дума)
Забравям че душата ми кърви, забравям
и чак по залез се завръщам.
тук:
А аз се връщам празна, с пълни джобове
от речни камъни - трохи заоблени, (по-добре стои метафората, отколкото сравнението)
за да не се изгуби пътя към утробата ми
през дните, толкова един на друг подобни
това са моите предложения :) поздрави!
|
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 18:03:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесаха ми и приемам твоите подобрения, мила Нели! Благодаря ти! Поздрави! |
]
Re: Гурбетчийка
от Drugiyat на 01.03.2014 @ 14:29:26
(Профил | Изпрати бележка) | Според мен стихотворението ти не от ранга на най-добрите ти творби. Но нивото ти на поет е толкова високо, че каквато и тема, настроение, образ или друг мотив за писане вземеш, то ти си в състояние да ги превърнеш в качествена поезия.
А в стихотворението има редове, които са великолепна поезия и докосват читателя:
""Една голяма празна кошница, денят ми,
полека лека се запълва с чуждо щастие."
"А аз се връщам празна, с пълни джобове
от речни камъни, като трохи заоблени..."
Ето защо го оценям с най-високата оценка.
Другият |
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 15:41:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Другият, бях се затъжила за твоята добра дума и съм щастлива отново да я прочета! Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Гурбетчийка
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 01.03.2014 @ 16:50:15
(Профил | Изпрати бележка) | "Коя съм? Берачката на плодове оставила
плода на своята любов самичко в къщи..."
Къде е смисъла?!
Речните камъни са заоблени, а трохите от какво?! |
]
Re: Гурбетчийка
от Drugiyat на 01.03.2014 @ 17:14:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Речните камъни са обли, а трохите могат даже да те убодат. Но джобът, пълен с топли речни камъни и ръката, пълна с трохи хляб са носители на живот. И този живот, който се освобождава чрез обединяването на двете противоположности носи поезията на стиха.
Другият |
]
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 17:59:27
(Профил | Изпрати бележка) | Мислех, че е от ясно по ясно, че единственият плод на любовта, това е едно дете. А в случая, оставено по принуда в къщи само.
"А аз се връщам празна, с пълни джобове
от речни камъни, като трохи заоблени,
за да не се изгуби пътя към утробата ми"
Връщам се празна, защото няма как някой да забогатее кой знае колко, от брането на плодове. А и животът му, далеч от дома и семейството, е опразнен от смисъл.
Метафората за речните камъчета, с които е напълнен джоба, е взета от приказката за Хензел и Гретел. Първо хвърляли трохички, но птиците ги кълвяли, затова напълнили джобовете си с камъчета.
А пътят до утробата- това е пътят към дома, където е оставила детето си.
Мислех, че е от простичко по-просто. Но явно поезията не е за всекиго.
|
]
Re: Гурбетчийка
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 01.03.2014 @ 20:03:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Поезията е за тези, които умеят да я пишат без да я обясняват. Не се мъчи да подражаваш на маниернещите, а на класиците! |
]
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 20:14:46
(Профил | Изпрати бележка) | | В случая обяснявам само на онзи, който не е разбрал. И това си ти. |
]
Re: Гурбетчийка
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 02.03.2014 @ 07:55:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз съм разбрал, че си безграмотна, което за един литературен сайт е недапустимо, и че изреченията и метафорите трябва да са съставени по правилата на българския език, което ти посочиха и двама други автора. А необразованите като теб от близкия ти кръг продължават да те хвалят, за да получат реципрочната доза фалшиви поощрения от твоя страна. |
]
]
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 02.03.2014 @ 08:13:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Казва се "Неграмотна", а не "безграмотна" и "недопустимо", а не "Недапустимо", но какво са две правописни грешки в едно изречение, между приятели. Поздрави! |
]
Re: Гурбетчийка
от Vaterlo на 01.03.2014 @ 15:55:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей, много хубаво това, бре! Привет! |
Re: Гурбетчийка
от Rodenavlotos на 01.03.2014 @ 16:11:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Привет-мривет! Радвам ти се, че намина! Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Гурбетчийка
от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 01.03.2014 @ 16:53:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Кое, господин Раленков е хубаво, направи анализ - нали си критик...да разберем. |
]
Re: Гурбетчийка
от Vaterlo на 01.03.2014 @ 17:37:04
(Профил | Изпрати бележка) | Корекция, критик не съм. За да се направи анализ на стихотворението е необходим само мозък - точно толкова, колкото се предполага, че всички имаме. Така, че ако това е валидно и за вас, анализ може да си направите и сам, не е необходимо, аз да ви го правя. Ако пък сте лишен от съответното вещество, не бихте схванали какъвто и да било анализ, следователно - отново е безпредметно да правя подобно усилие.
Не съм автор на стихотворението, но като видях какво сте определили като безсмислено, сериозно реших, че пребивавате във втората ситуация. Надеждата все пак умира последна. Силно се надявам да въвлечете в четенето, не само тук, а по принцип, както гореспоменатото вещество, така и известна честност към текста, независимо дали обичате автора или не. Съчетано с добронамереност - добронамереност към думите, към идеите, това ще ви даде като краен резултат емпатия - т.е. - възможност за вчувстване в чуждия текст и това ще ви превърне в добър читател, което често е точно обраното на добър писател. А от тази позиция, ей богу, не е толкова трудно да усетиш или видиш какво е хубаво. Останалото, разбира се, е въпрос на вкус.
Ако имате проблем с добронамереността или значението на думата е закърняло у вас, просто си припомнете детството и доверието и добронамереността, с която сте се втурвали в света и сте откривали нещата - дори и онези неща, които са боляли. Ами това е... |
]
Re: Гурбетчийка
от kristi на 01.03.2014 @ 20:35:33
(Профил | Изпрати бележка) | Господин старозагорец, а да прочета вашето отричане на този текст с всичките му там литкласически отричания. Когато някой е решил да рита, да го прави като кон, а не като магаре. Хайде! Чакам обоснован и конструктивен анализ. Това, че нямате надграждането на сетивата за нещо различно от общоприетия класически стих не ви прави по-голям от вечноотричащитеновотокоетовсепаксипоправя път.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 5
Всичко: 425
Онлайн сега:
