автор: ipsidixit

Принципно, не се умира от студ, а от безразличие.
Така се случи и с него, който в продължение на три месеца зъзнеше и тръпнеше в очакване, а след като видя, че първите снежинки не блестят с красота, престана да ги забелзва и те бавно, но влажно покриха жалките останки от разочарованието, с което се беше зарекъл да живее.

Премери сили с вятъра, но поради тънката си натура, не успя да го спре, а и не беше в състояние да бъде отвеян повече от обичайното. Затова се вкорени и зачака по-благоприятни условия; отвори книжката на Сервантес, после изяде няколко по-пресни, но му окапаха и последните зелени листенца. Примири се, че така го е създала еволюцията и се подготви отново да вегетира.

А беше лесно да се сгрее. Трябваше просто да си припомни гледката от Асеновата крепост и древното китайско учение за петте кръгови точки на гърба: лявата плешка, дясната, кръст-отляво, кръст-отдясно и накрая - сърцето. Когато те се облеят обилно с въздух - телесна температура - ефектът е зашеметяващо сгряващ. Само трябваше да намери някои вкоренени наблизо копнежи, които с дъха си да достигнат гърба му, защото изпитваше доста морални затруднения да го направи сам. Така, на хоризонта се появи смътен образ, който отначало беше само глас, прекрасен и заглушаващ вятъра, а по-късно, благодарение на развитата мрежа от светлинки, беше леко омаловажен. Образът се бистреше с всеки изминал ден, но много кафе имаше да изтече, докато се превърне в сън. Принципно, сънищата са рисковано занимание при голям студ и тази мисъл до такава степем му се наби в главата, че кафето си течеше и течеше.

Накрая съвсем го съзря - ясния образ на прекрасна фиданка на фона на заснежената пустош и към него: срещу вятъра.
Викна бодро: "Кажи нещо!"
Прошепна сънено: "Баси дървото!"
И след туй го попари студът.
Лека му пръст.