Обута със балетните пантофки,
пристигна в бяла рокля с нежен пух.
И нужно бе народ като в масовка
да я посрещне с поглед на евнух.
Защото не флиртуваше във танца си,
но стъпваше тъй сякаш бе Уланова.
Пленяваше очи със свойта грация,
а искаше в душите да остане.-
Във миглите й бдяха две снежинки,
преминали по моста на сърцето.
През скокове над земни петолиния
стремежите, изпълващи я светеха...
Такава балерина беше зимата,
понесла жаждан порив неизменно.
Превърна се за мене във любимка.
А стъпките й още ме променят.
Радостина Драгоева