автор: apostola

Една китара с тъжна струна
душата ми за миг разкъса.
Във мене се надигна буна
и нещо в мен сега се скъса.
Свири, китаро, тази песен
за тоз живот така нелесен.
Свири сега и го разказвай-
с тази песен ме наказвай.

Живота- моя- като струна,
разпънат вече е на кръста.
И как сега да го целуна,
и да го галя с двата пръста?

За тоз живот така нелесен
свири, китаро, тази песен.
Свири така и ме наказвай
и в душата ми нагазвай.

Свири, китаро, и не спирай,
и в мен сърцето да се къса.
Свири, свири и ме разбирай...
Китарен звук да ме разкъса.