ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: ygs_79
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14168
Онлайн са:
Анонимни: 405
ХуЛитери: 1
Всичко: 406
Онлайн сега::: pastirka
| В профил и анфас по навик и с обич Мраморно бяло на червени снежинки и калинки тяло в плосък профил, лодка на око в закотвен анфас, син лотос в две леви ръце и ляво копитце на кошута в малка крачка напред за женственост, творчество и магия или обратното – камшик между две десни длани и тетива на устремен напред десен крак за мъжественост, ред и наука. Хармония по древноегипетски като ласкав портал в ефира към вътрешно умиротворение ...
Бефме, ама веке несне, би казал Байчо от Витошко-по-високо-немащо. И с право, разбира се – продавачите на смърт са превърнали фараонската Долина на мира в гладиаторска арена. Докато в Сочи приземеният космос и въплътените приказки триумфираха и разливаха от олимпийския стадион шоколадово сметанен меланж за душите на три милиарда, в Украйна пресъздаваха с етикет „на живо” хотелска морга от хрониките на испанската гражданска война. Селенията на смъртта никога не са били така наблизо, на едно превключване на канала ... Никакъв лодкар не е нужен ... Кану на надеждата за пристан в хоризонта на зора си създават озорените в казаните, а услужливи околни да подклаждат адските огньове – бол. След половин век някой потомък на Абуладзе ще създаде нова версия на „Покаяние”...
Казвам С-богом на оръжията и отглеждам разцъфнали теменуги ... в себе си утеха намерила. По инстинктивен навик за самосъхранение. Дишам, говоря, живея и пиша, а вярата ми е по вапцаровски бронирана в гърдите. Почти по навик талисманно я обличам във всевъзможни тюлени бюстиета, безгрижно препасана с цигански коланчета с пендари, накичена с кичозни дрънкулки против уроки, завоалирана със сарита ... и скришом я буйствам в сиртакита. На мен бюст в някой парк няма и не ми е нужно да ми издялат. Пет стотинки не струват и няма да са на сергия умотворенията ми – само ги подарявам, вместо визитни картички и като карти за самоличност в хазарта на реалната илюзорност. Кротувам си в еуфоричните ми селения и само отвреме навреме попревключвам ... По пристрастен навик ...
Чувствам не по навик, а с наслада моментите, в които сърцето ми е дива перуника, зачевам стихиади и раждам гълъбови жрици, бия там-тами и сея лъчепищност. По кармичен навик посягам да ги описвам, но вече ги изживявам в ритуалните танци, за които все нямах време, улисана в предначертаните ми задължителни програми. Всеки жест може да рисува символ в молитвеност и да създава мост между плът и дух, връзката на тялото с висшето аз, която всяка религиозност въздига и възпява. Човек има толкова сила, колкото сам пожелае и си отреди. Крехки като жълтък тела, с воля огниво, докато кладите на страстта горят. После – прах в бриза и пепел между сълзите ... Но до последната искра в очите обичта окриля и възвисява, оцветява и плете въженцето на сърдечните подскоци.
Индианците хопи вярват, че хората са любимите деца на звездите. Слънчевият диск е образ на извора на живота, а поне дузина митични герои и приказни персонажи откриват жива вода - все символи на човешката жизненост като лъчисто, сияйно духовно същество и родено в животворна течност, без която загива, тяло. Вишнев цвят когато разпъпи, а минзухарите разпалят свещички, по свещен навик нововъзкръсва земята, по нейно подобие просветлява и профила на небесата, а българите мартеничат за попътен вятър в червено и бяло платната на фрегатата на безумното пътешествие, наречено живот. Може и със сал в Искърското дефиле да е, може и на енергиен сърф между Бахамите и Великденските острови да е, може и на музикален дрейф между континентите да е, може и на въображаема междупланетарност да е, все едно ... за мен е важно да е с обич в анфас.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"В профил и анфас по навик и с обич" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В профил и анфас по навик и с обич от florans (florans_x@mail.bg) на 02.03.2014 @ 06:53:51 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох с интерес и любознателност!!!
Сърдечно! |
Re: В профил и анфас по навик и с обич от mariniki на 03.03.2014 @ 20:02:59 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | почувствах го и аз... със сърце на дива перуника..
красиво е... и си пожелах сила, много сила...
поздрав и прегръдка за теб, от сърце.. |
Re: В профил и анфас по навик и с обич от missana на 25.02.2014 @ 20:10:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Обич в анфас" е отлично казано, но понякога по-често /по ирония на съдбата/ в съзнанието ни засяда "обич в профил".
Много съм се лутал в най-различните обичаи и вярвания на племена и народи по земята /обект на изучаване от етнографията и антропологията/. Премного книги има по тази тема. Достатъчно е да упомена многотомното издание "Златната клонка" на Фрейзър /В БГ издадено в съкратен вид/. По важни са изводите, а не информацията. И най-добрите етнографи не желаят да ги направят, а учени като Мирча Елиаде и Клод Леви-строс вървят в погрешна /според мен/ посока. Защото се касае за древно единно познание разпръснало се на стотици хиляди парчета като счупено огледало /вследствие на неизвестна, но глобална причина/. Частици от него са оцелели у индианците хопи, толтеките, догоните и къде ли не още. Но голямата задача е да се възстанови огледалото. Никой дори не я поставя, камо ли да се опитва да я решава. А е възможно да е изгубено познание по-ценно /поне в някои области/ от онова, с което разполага понастоящем съвременната цивилизация.
Поздравявам те за провокативния и отлично написан текст Миглена!
С най-сърдечен поздрав: Мисана |
Re: В профил и анфас по навик и с обич от miglena на 26.02.2014 @ 07:22:17 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) Мисана, Рицар на ... още не съм разбрала, но съм много любопитна, затова имам въпроси към теб - Защо търсим истините? Защо се опитваме да знаем и разбираме и мъдростта прави ли ни по щастливи? Мъдреците, казват, са тъжни ... И още - съзнаваш ли, че си и ясновидец, и Александрийска библиотека, и трепетно сърце? И какво ли не още ... и как успяваш да ги съвместяваш?
А като отговор на коментара ти - Необятна тема са огледалата, образите, отраженията ... Което съм чела в розенкройцерството днес наричат холограмна вселена. Ценно е напомнянето, че взирането в бездната води до ответно взиране на бездната. Една позната психоложка казва, че саморефлексията била полезна ...
По препоръката на Джоузеф Кембъл следвам блаженството, а живея във втория пръстен на силата на Кастанеда. Там е ежедневие познанието за ... непознаваемостта и на тонала и на нагуала, а странно как колкото по-непознато е нещо, толкова по-първосигнално се приема за даденост. Класическа е тезата на Фрейзър за трансформацията на всеодухотвореността на анимизма и мито-магическото светоусещане в религиозна свързаност с божества, които се изкачват в небесата и от политеизъм се преминава към монотеизъм, а науката отначало отдалечава от божествеността и вълшебността, но постепенно все повече ги възвръща и вплита в бита ...
Наскоро чух версия, че догоните били египетски дисиденти, а последователи на Кейси поддържат тезата, че мъдреците от Атлантида са се заселили в Египетските земи ... храмовете им днес са на 15 километра от поречието на Нил, а някога тази Долина на мира е била на брега на свещената река ... |
]
Re: В профил и анфас по навик и с обич от missana на 26.02.2014 @ 11:30:51 (Профил | Изпрати бележка) | Миглена! От това, което си написала в този коментар разбирам, че си като океана на Соларис /от Лем/. Изненадан съм много приятно от широкия спектър на интересите ти. Ако изобщо съм някакъв Рицар, то аз съм единствено Рицар на Истината. Защото съм прозрял нещо фундаментално на фона на вечното търсене: "Кой съм аз, откъде идвам, накъде отивам". А то е, че човек трябва да си отговори на 2 основни въпроса - Какво не иска да бъде и Какво иска да бъде.
За да бъде успешен отговорът на първия въпрос, трябва да опознаем задълбочено миналото си и да го почувстваме до степен на живо същество. Докато отговорът на втория въпрос е невъзможен без познаване на Бъдещето.
Хипотезата за връзката на атлантите с Египет /Та Кемет/ е предмет на един прекрасен роман на Виктор Карнбах от 60-те години на миналия век. Романът е озаглавен "Вълшебният кораб", но по-добро нещо по темата не съм срещал. Естествено е, че огледалото, което имах предвид е свързано с протоцивилизация и е древен континент /или голям остров/ посредник между останалите късове суша. Дали това е била Атлантида, Лемурия, Тамиламан е без значение. Имената не са важни. Истината винаги има свойството да е някакъв съществен инвариант. Тя не обича да се влияе от декора.
Въпросът носи ли знанието печал, е поставен още в Еклесиаст /Библията/ и там е отговорено утвърдително - "И който трупа знание, трупа печал!". Но забележи, че е казано "знание", а не "познание". Защото познанието ни води към Истината, а "Тя ще ни направи свободни" /Иисус/. "И вие ще познаете Истината и ще останете потресени" /Иисус от Евангелие на Тома/. Но "Що е Истина" запита прокураторът на Юдея Пилат, а Иисус не му отговори. Истина, казвам аз е всяко онова нещо, което се явява средство да отместим хоризонта. В този смисъл, дори едно еднопосочно движение /дори без цел/ е вече крака на Истината. Въпросът за Истината е тясно преплетен с въпроса за това съществува ли нещо абсолютно или всичко е релативно. Защото ако е второто, то Абсолютна истина няма, а има само релативни истини. Тук се вмества и темата за агностицизма. Познаваем ли е светът рационално, или както счита Кант, ние познаваме само хомотопноеквивалентната си развивка в него, а обективната Реалност е нещо в себе си. Всички надежди за финитно познание рухнаха в калта. Вече е ясно, че светът не е рационално познаваем. Дори квантовата механика ни учи, че в опитите си да познаем нещата рационално ние ги променяме. Има два вида познание. Първият е на Бездната /космическата, на тъмната материя и енергия, на небитието, ако щеш/. Там ти правилно цитираш, че рискуваме и Бездната да ни забележи и да се взре в нас. Това познание не ни е подвластно и никога няма да бъде. Да го постигнем би означавало да се слеем със Създателя и да повдигнем булото на Тайната. Аз не вярвам в принципната възможност за това. Второто е да познаем себе си. Това е постижима задача, а приказките на древните, че човек илюстрира изоморфизъм между микро и макро структури са лелеяни мечти. Това е абсолютно грешно схващане и мечтана утопия. Опитът да познаем себе си е успешно илюстриран в "Трактат о жизни" - най-забелбежителното произведение на Лев Толстой. То може да промени завинаги живота на всеки, който го прочете /и то към по-добро/. Блез Паскал сее съмнения и черни мисли в своя забележителен труд "Мисли" и е по-скоро сторонник на скепсис по отношение на това познание. Трактатът ДаоДъДзин на Лао Дзъ, както и разни древни учения, като това на толтеките, поднасяно в примамлива и мистична светлина в книгите на Кастанеда, също дават отправна система за един индивидуален опит за самопознание. Тези пътища могат да са много опасни за индивидуално следване /без учител/. Те са добри единствено за интелектуален гъдел. Висшите раздели на Йога, известни като Раджа йога, също търсят това индивидуално познание. Там се залага на т.нар. "Пещера на Брахман" / в древнокитайските текстове наречена "Нефритения дворец"/, която съдържа етерните двойници на пинеалната жлеза - "третото око" /за която Декарт е предполагал, че е седалище на душата/ и на хипофизата и на провеждане на специфичен "нерв
още коментари... |
]
Re: В анфас с обич към отместване на хоризонта от miglena на 26.02.2014 @ 12:35:11 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Рицар на Истината Младен Мисана, в един ден и отправяш и сам сбъдваш пожелания :))))))) Запазвам в златния си фонд енциклопедичния ти текст ... радост и удоволствие е да получа в дар синтеза на десетилетия търсения на онова, което през хилядолетията цивилизации са създавали и губили и намирали отново ...
в съгласие със заключението ти - от мен за теб - разходката ми до Дъновистките камъни, един от любимите ми хамаци и книгата ми Раисая
http://showtimebg.net/gallery/rila1/rila2012.1.html
http://showtimebg.net/gallery/index.php/images/hamac.jpg
http://www.miglena.net/raisaya/MIGLENA-RAISAYA.pdf
и да, както един Римпоче беше казал - четеш ли ме, все едно съм с теб, с виртуалните скитания за мен е същото ...
а си подчертах и ще запомня и ще свързвам с Рицаря Младен тези твои слова:
Истина, казвам аз е всяко онова нещо, което се явява средство да отместим хоризонта.
Това е диамантено бижу :)))))))))))) в което лъчите на вътрешното слънчице могат да създават цяла нова реалност :))) |
]
Re: В анфас с обич към отместване на хоризонта от missana на 26.02.2014 @ 14:37:02 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря Миглена!
Наистина съм силно трогнат от вниманието ти. Красиви фотоси от циркуса на 7-те Рилски езера от първия линк и този калейдоскопичен сбор с фокус хамака, който ми припомни най-хубавите години от детството. Наистина ми достави огромна естетическа наслада. Благодаря ти и за твоята книга. Ще ми трябва известно време, за да я прочета. Това, което видях на прима виста е, че е оформена великолепно и то от теб, за което те поздравявам.
В моя коментар е изядено последното изречение. То следваше да завърши така:
"Там се залага на т.нар. "Пещера на Брахман" / в древнокитайските текстове наречена "Нефритения дворец"/, която съдържа етерните двойници на пинеалната жлеза - "третото око" /за която Декарт е предполагал, че е седалище на душата/ и на хипофизата и на провеждане на специфичен "нервен" импулс между двете."
Искам да се извиня, ако съм оставил у теб чувството, че желая да менторствам. Останах с впечатлението, че ти имаш желание да споделя свои мисли с теб и това бе единствената причина написаното от мен да е по-протяжно. Всъщност, наречи го виртуално споделяне. И аз искам да те поздравя с изпълнение от една от любимите ми групи - SPACE, което кореспондира с една от предложените от теб снимки:
http://www.youtube.com/watch?v=uyBFPGuBwG4
С най-сърдечен поздрав: Младен Мисана |
]
Re: В анфас с обич към хоризонта в мен от miglena на 26.02.2014 @ 17:06:18 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :))))) Благодаря усмихнато и сърдечно, Рицарю Младен! Любопитството ми е безгранично и ненаситно, така че споделянето ми е радост и ново-хоризонтни звезди в погледа !!!
http://www.youtube.com/watch?v=M1y-CLDVccc
много ми беше приятно да открия творчеството на Маруани, вдъхновява как следва и реализира смелите си мечти и проекти, свалих си два диска с музиката му - от небесните сфери ще да е :)))))
http://www.vbox7.com/play:184ff5c7
а това визуализира дъговидния мост между дух и материя, хоризонта, който обичам да усещам в себе си :))))) |
]
Re: В анфас с обич към хоризонта в мен от missana на 27.02.2014 @ 10:00:53 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Миглена, за филмчето с чакрите:
http://www.vbox7.com/play:184ff5c7
Въздействащо е направено. Как се върти "манипура" в мен, съм виждал съвсем директно /през 1986г./. Ти наистина се занимаваш с интересни неща. Има опасност обаче, да ни обвинят, че използваме коментарното поле не по предназначение. И все пак ми се иска да те поздравя с още 2 изпълнения на група SPACE:
http://www.youtube.com/watch?v=d9lsAk5Gw7I
http://www.youtube.com/watch?v=oGv6EkrX1zk
С най-топли чувства: Младен Мисана |
]
Re: В профил и анфас по навик и с обич от Marta на 02.03.2014 @ 17:17:00 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | грил, грип, крокодил..про фил, про фан, про ди жи, про дължи... ;))
Шегувам се със Славяновата реплика, но светът е такъв, какъвто си го направим. Обич без навик, Меги! Като за първи път. Всеки ден да се влюбваме в живота, света! |
]
Re: В профил и анфас по навик и с обич от mariq-desislava на 28.02.2014 @ 16:30:49 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги има какво да се научи от теб.:) |
Re: В профил и анфас по навик и с обич от sineva на 04.06.2014 @ 11:58:42 (Профил | Изпрати бележка) | Невероятно!
Толкова много светлина!
А дивите перуники така обичам!
Миличка! Да, силата е в нас. Тя винаги отвътре идва, както силата на скалата е отвътре и затова устоява хилядолетия на бури и светкавици. Просто е невероятно докосването. Благодаря ти Меги! За пореден път имах среща с красотата, светлината и таланта ти! С ОБИЧ! :))))))))))) |
Re: В профил и анфас по навик и с обич от Omaia на 04.10.2014 @ 19:02:17 (Профил | Изпрати бележка) | Полифоничен, многопосочен, цветен текст. Разплитащ и разлитащ нишките на въображението. |
| |