Дойде и пръсна стана си
по двора му
по взора му
додето стигна
едната ръка на разстоянието
до Там
разля се смеха им
през две планини
до топлото царство
в тихите просветки
на косите й
от толкова дълго смеене
слънцата в очите им
простряха лъчи по лицата
посмяха да драскат чертички
да им броят времето
да им се хилят:
колко сте смешни като му вярвате!