ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 649
ХуЛитери: 0
Всичко: 649
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Не знам защо краката все ме водят тук.
Посрещам и изпращам всички влакове.
В натрапчивия мирис на тъга, просмукан
във пейките, излъскани до смърт от чакане,
в протрития от погледи часовник гаров,
на дългия и невъзможен път към някого,
пребърквам празните джобове за цигара
на шлифера, от бързане наопъки облякъл.
А после изведнъж се сещам, че не пуша.
Поглеждам- този шлифер също не е моят.
Човекът, който във яката му е сгушен
е онзи, с който съм се сблъскал на завоя.
Около мен лицата странно си приличат-
лица, обърнати в посоката на чакане,
паноптикум на неприситено обичане.
А уж на всеки час пристигат влакове.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 117736 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Гара" | Вход | 12 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гара от Vesan (proarh92@abv.bg) на 24.02.2014 @ 14:47:54 (Профил | Изпрати бележка) | Много интересен поглед към темата за самотата... хареса ми!
|
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 15:31:28 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Весан, че хареса този текст. В него темата за самотата е преобладаваща и се радвам, че съм успяла да предам усещанията си. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Гара от missana на 24.02.2014 @ 15:01:44 (Профил | Изпрати бележка) | Първата асоциация, прочитайки този текст бе филма "Бразилия" /1986г./ на режисьора Тери Гилиам с великолепния образ на лирическия - Сам Лаури, предаден от актьора Джонатан Прайс. В този филм имаше една знаменита сцена, когато по Сам започнаха да полепват вестници и го обвиха като листа на зелка, а когато най-накрая вянърът разпръсна тези вестници, се оказа, че между тях няма никой...
Влаковете, които непрестанно отнасят по нещо от нанякъде, въпреки, че ние оставаме завинаги на перона, пропити от чакане. Но никога не пристига онова, което чакаме. Заминаващото надделява. Разминаваме се със себе си в завоите, припознаваме себе си в околните, може би защото вече сме изгубили собственото си лице и т.н.
Чудесна творба, приятелко! Поздравление за нея!: Мисана |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 15:39:41 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Мисана, за тази култова сцена, която ни нарисува картинно. Сега и аз си я припомних. Това е едно великолепно режисьорско хрумване, подплатено с прекрасната игра на актьора. Понякога, само с един такъв образ, може да се внуши онова, което не може с цял роман да се разкаже. За мен е чест една такава асоциация. Беше удоволствие да прочета този коментар. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Гара от zebaitel на 24.02.2014 @ 15:51:35 (Профил | Изпрати бележка) | Много впечатляващи са и образът на човек, който се съмнява дали е себе си и на целия паноптикум! Синтезирана до степен на втвърдяване е тъгата в стиха ти, Светле, да не говорим, че усещането за паника, като у изгубило се дете витае във въздуха.
Много ми хареса! |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 15:55:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Живе, за тази висока оценка. Чест е за мен автор, като теб, да хареса. Знам, че не си хвърляш думите безпричинно. Поздрави, прегръдки и много вдъхновение! |
]
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 16:19:39 (Профил | Изпрати бележка) | Мдаа-а-а-а, определено всеки си има своята гара за чакане. А защо не и по две. Благодаря ти за вниманието, приятелю! |
]
Re: Гара от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 24.02.2014 @ 18:11:34 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | сутрин и вечер Бургаската гара ми е такава. Последно бях рано, чаках автобус за слънчев бряг, преминах 7 реда празни хотели и зад 7 реда празни чадъри седнах на кафенето, по малко изпълних се с нищото и пълен с това нищо зяпах безмислено морето няколко часа. (обикновено отивам на гарата в София, сядам в първият влак за морето после в първият автобус и където ми хрумне спирам, а на връщане - обратно по същият път)
И за това гарата е двойна. |
]
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 19:56:16 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги съм забелязвала, колко нестандартни и оригинални хрумки имаш, Славяне! Свалям ти шапка! Поздрави! |
]
Re: Гара от IGeorgieva на 24.02.2014 @ 16:32:21 (Профил | Изпрати бележка) | Самотата в очакване на любовта, въпреки че "на всеки час пристигат влакове". Тъжно, но хубаво казано!
Поздрави, мила Светле!
Ирена :)) |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 16:56:17 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена, че се потопи в тази гарова атмосфера:))) Но май на всекиго е познато това усещане. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Гара от Bockpece на 24.02.2014 @ 17:04:25 (Профил | Изпрати бележка) | пише се "наопАки" и имам въпрос - какво е "непрИситено"?
п.п. дали не е непрЕситено? |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 17:12:08 (Профил | Изпрати бележка) | Съжалявам за допуснатите грешки. Благодаря! "Наопаки" е правилното и бях го поправила, понеже излезе подчертано с червено, но не знам защо не е хванала поправката. И второто също е "непреситено" - от преситен. Случайна грешка при преписването. Поздрави! |
]
Re: Гара от ulianka на 24.02.2014 @ 17:17:46 (Профил | Изпрати бележка) | Това ми звучи много различно от другите ти стихове. Мое мнение. НепрЕситено може да го смениш с Незаситено, за да избегнеш многото П в куплета: приличат, паноптикум, посока, пристигат. Само предложение:) Харесах този ти стих! |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 19:54:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, мила Юли, че хареса. Знаеш ли, че и аз стигнах до същото прозрение, че е по-добре Незаситено, но малко след като вече бях го пуснала. Преработих си го така, за в бъдеще, както ти предложи и е по-добре. Прегръдки! |
]
Re: Гара от Dimi на 24.02.2014 @ 17:55:29 (Профил | Изпрати бележка) | Интересен стих, наистина. Майсторски! |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 19:57:31 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими, че хареса и за добрата оценка. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Гара от Iszaard на 24.02.2014 @ 18:41:35 (Профил | Изпрати бележка) | Много добро, Светле! Страхотна плътна картина на ръба на драматургията. Поздрав! |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 19:59:03 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че наистина се получи, защото така си го представях, а все не намирах точните думи. Поизмъчи ме. Благодаря ти, мила Нели! Прегръщам те! |
]
Re: Гара от yoro на 24.02.2014 @ 20:47:06 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми харесва! Интересна и задълбочена поетична интерпретация на темите за отчуждението, идентичността, възможните и невъзможни сблъсъци, очаквания! Отлично реализирана и оригинално звучаща трактовка на такава универсална тема! |
Re: Гара от Rodenavlotos на 24.02.2014 @ 21:27:05 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Георги! Знам, че тези теми са близки на твоите човешки ценности и чувствителна душа. Поздрави и много вдъхновение ти желая! |
]
Re: Гара от voda на 25.02.2014 @ 07:12:41 (Профил | Изпрати бележка) | За мен тази гара е метафоричен образ на човешкия живот.Така сме устроени, че винаги очакваме нещо. Дори да остане несбъднато, то придава смисъл на съществуването ни.
Светла, аз пак си позволих да разработя мотива по свой начин,
без претенции за съпоставка:
На гарата
Тук всяка пейка ме познава,
че неизменно, в точен час,
прикътала надежда тайна,
очаквам влаковете аз.
Те идват винаги навреме.
Донасят радост и тъга.
Поспрат за малко и потеглят -
за някъде, накрай света...
И само моят влак не идва.
Дали на грешен коловоз
съм впила погледа наивно -
в несъществуващ хоризонт?!
Благодаря за идеята и за вдъхновението! :) |
Re: Гара от Rodenavlotos на 25.02.2014 @ 07:45:31 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствието е мое, Ели! Благодаря ти за тази красива поетична илюстрация! Поздрави и прегръдки! Съгласна съм, че гарата е метафора на целия човешки живот. |
] | |