автор: atom

Допускам, че всичко останало в мен е отложено
и само животът, по навик, е още нащрек.
Заставам пред теб и те моля да гледаш през кожата -
през всичко, което ме прави по форма човек.

Помагай да махаме, пласт подир пласт съдържание -
от всички посоки, от всички нива и страни.
Да махаме всичко. Накрая това да остане,
в което сме заедно, без да си пречим сами.

Животът.
Това е животът, но вече спокоен.
Отвъд всевъзможни представи на сляп интелект.
Единствено тази Реалност е моя и твоя.
Това е което ме прави по същност човек.