автор: zinka

Буболечица червена,
на крилце с по петънце,
си пълзяла раздвоена
по зелено стебълце –

към върха ли да поеме,
към листото ли встрани,
или в ниското да вземе
трайно да се настани.

Тъкмо тръгнала да слиза
минал врабчо: чик-чирик –
клъвнал я и се облизал
с пилешкия си език.

Затова не се замисляй
тръгнеш ли по своя път.
А пък, ако ти е писано,
значи – ще те изядат!

Но червени буболечки
все ще има по света,
и човеци, и човечки
и врабчета, и цветя...