автор: jantreya

В памет на моите родители

Точно ден за Задушница – тъжно, мъгливо.
Нагнетено мълчание в прав словоред.
Цветни спомени обич на фона на сивото
и предчувствана среща далече напред.
Мили мои, живея чрез вашата липса,
но и вие сте тук и живеете в мен.
Само мъничка болчица вътре изхлипва,
на надгробната скръб позатихнал рефрен.
Как размиват се с времето и смъртта, и животът?!
От първичната плазма на днешния ден
моделирам вселена, в която(защото)
няма смърт и раздяла, и живот победен.
Мили мои, преливам ви мислено с вино
и цветя ви измислям, и правя поклон.
Ще простите. Далече съм. Има причина
да не мога да дойда на тихия склон…
Спотаена печал – точно ден за Задушница.
Хладна, жива мъгла над тревата пълзи
и разказва за вас. Аз мълча и я слушам,
а в очите ми слизат две топли сълзи.