Защо не съм една смокиня
и щом като узрея
да падна аз от клончето си,
като сладка капка мед,
а пък забързаното време
с дланта си да ме отнесе
отвъд ръба на хоризонта
при многото души на мъртви,
за земна сладост огладнели...
Задушница е.