По видимите
сенки на лицето
усещам аз пристигащата зима.
Че твоят път
пресича ми сърцето
и кървава следа по него има.
Но твоят път
е цяла магистрала
и аз на теб съм ти дори прислуга.
Макар сърцето
да е катедрала,
във него няма място и за друга.
Не искам в мене друга да приема
и няма с тебе да се разделиме.
Какво накрай ще дам или ще взема,
освен смъртта на две да поделиме...