автор: sav11

Пръстите ти, леко изкривени клони.
Далечно ехо от снагата ти долита.
А споменът със времето се гони.
Крещи мълчанието, но не пита.

Една във друга се давят сълзите.
Ръцете ни си спомнят лудостта.
Когато не обичате, пълзите.
Живеем истински единствено във любовта.