Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Погнусиш ли се от живота,
значи
животът от тебе се погнусява.
Възрастта ни превръща
във възвишени скотове. И е тъжно алиби.
И е зло оправдание.
Ред е другото име на страх,
чистота - на безчестие.
Аз не знаех това.
Бях дете и играх
в първородната кал на блаженството.
Кой изплашен глупак
на нещата е сложил цена?
Аз играех в безцелния свят на безценното.
И ме пишеше смисълът
с анжамбани от светлина,
равно близък със всичко.
И равно далечен.
Аз не мислех за мръсното -
нямах го още във мен.
И не го населявах
в житейските мои провинции.
Като златна гъсеница
лазеше летния ден
по дървото на моя произход.
Онзи вир...
Онзи вир като призивен вик
и утробно уютния
мирис на тиня...
Бях трева.
Буболечка.
Бях всички звезди.
Смисъл - сладък и кръгъл
като крадена диня.
Сложността, вие казвате,
предполага разпад.
Според мен -
предполага единство.
И човекът умира
не от възраст,
от глад -
глад по този
изгубил се смисъл.
Не е Бог, не е даже любов
и не се парцелира с понятия.
Но се будиш нелеп
като в чуждо легло,
от мига, в който
него го няма.
И изпадаш във паника.
И подреждаш света
с педантизма
на чакаща
гост
домакиня.
Гост не идва. Но вече
дошла е смъртта.
Ти подреждаш,
пиян от насилие.
Ти подреждаш,
побъркан от страх и от власт,
и, подреждайки, всъщност,
стесняваш живота
до сумрачно леговище,
до пещера...
По стените рисуваш понякога спомени.
Дали мъртвите помнят? Дали
щом рисува насилникът
помни чуждите рани?
Аз ловя в огледалото
на сребристия вир
уморената риба
на свойто мълчание.
Тя не се бори вече.
И изгубила сили,
като скачащо камъче
белва корем.
Аз съм тя.
Тя е аз.
Тишината ни свири
реквием.
Реквием.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Реквием" | Вход | 10 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Реквием от daro на 19.02.2014 @ 15:46:22 (Профил | Изпрати бележка) | днес нещо странно витае във въздуха, но не змам какво е... може би вибрацията на една "ключова" дума, но чуй какво ми свири в "кутията" ;)
моя приятел нелепо закъса
от сутрин сади ги цветята
и събира смисъл под кръста
глад го мори - за разпада
моя приятел под роза заспива
и последното трънче от храста
поставя на плочата с реквиема
...тук има много смисъл... и много за мислене
Поздравление! :)
...(.) |
Re: Реквием от missana на 19.02.2014 @ 15:55:21 (Профил | Изпрати бележка) | "Аз ловя в огледалото
на сребристия вир
уморената риба
на свойто мълчание."
Тук си хванал рибата на поезията. За главата или за опашката - все едно.
Поздравление за целия текст - изстрадан до истинност!: Мисана |
Re: Реквием от zebaitel на 19.02.2014 @ 15:55:35 (Профил | Изпрати бележка) | Аз ловя в огледалото
на сребристия вир
уморената риба
на свойто мълчание...
в старанието си да подреди живота си, човек губи вкус към него...
стихът и пълен с вероятно преживени мъдрости и дори заключения и е невероятно хубав и всеобхващащ...
|
Re: Реквием от Rodenavlotos на 19.02.2014 @ 16:46:01 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам защо, когато го четях, ми напомни една поема на Евгений Евтушенко- "Поющая дамба". Може би ето тези редове ме наведоха на тази асоциация:
"Възрастта ни превръща
във възвишени скотове.
И е тъжно алиби.
И е зло оправдание."
Ще си позволя да цитирам един отрязък от нея.
"Да, столько усталости ранней в душе напласталось,
что это уже назывется, видимо, -
старость.
Не смерти боюсь
и не старости плоти, поверьте,-
боюсь умирания духа -
прижизненной медленной смерти.
Не то что скулю
и не то что в отчаянье вою,
но тяжесть внутри как железо лежит листовое.
Старею,
старею -
на склад, переполненный хламом, похож.
Стальнею,
стальнею -
снарядом меня не пробьёшь.
Но страшно и больно
непередаваемо
быть
даже любовью
не пробиваемым. "
Твоят "Реквием носи същият заряд и същата горчива самоирония. За преждевременното умиране, за натрупания цинизъм в нас, който ни оперира дори от възможността да се влюбим отново и да обичаме с онази чиста и страдаща любов на нашата младост."
Поздрави за тази, до болка откровена поетична изповед! Много дълбоко осмислена.
|
Re: Реквием от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 19.02.2014 @ 21:35:48 (Профил | Изпрати бележка) | Красива работа, красива...
Пусни перото, да ти стисна ръката! :)
|
Re: Реквием от doktora на 20.02.2014 @ 09:40:04 (Профил | Изпрати бележка) | ...красивото не прави поезията, как да е...
"Бях трева.
Буболечка.
Бях всички звезди."
Тези стихове нещо ми напомнят, но мога само да се лаская...:)
Иначе метафоричността ти ми е понятна и близка, което ме радва, възможен е и по-кратък вариант, стихотворението само ще спечели. Аз бих махнал точките и запетаите, те само ограничават изказа, иначе казано, традициите понякога убиват поезията.
Може и да не ми отговаряш, приеми коментара ми ре/и/торичен хех
Твой Док :))) |
Re: Реквием от mariq-desislava на 20.02.2014 @ 11:13:37 (Профил | Изпрати бележка) | Ако не се лъжа, само К. Р. може да пише така.:) |
Re: Реквием от ulianka на 21.02.2014 @ 19:58:30 (Профил | Изпрати бележка) | Това е едно от стихотворенията, които някак си веднага ти се приисква, да си написал ти... Благодаря, за възможността да прочета! Поздрав! |
| |