автор: apostola

Изпраща слънцето лъчите
навред по земното кълбо.
Целува нежно то очите
на всеки цвят и на стебло.

И сутрин пъпките разтваря-
във тях налива светлина.
И пак ги вечерта затваря
във тях да има топлина.

Пронизва с топло и сърцата-
събужда трепети и зов.
Обагря ни дори лицата
със лъч изпран, горещ и нов.

С ръце косите ни опипва-
във тях посява и звезди.
И стоплена, душата кипва
любов от слънце да роди.