автор: joro25s

Душите , търсеха се из вселената,
Далечни ,някъде потайни,оставаха като следи.
Сърцата им таяха тайно,най-скритите мечти,
Туптяха бързо ,после бавно ,обречени сами.
Телата им изгаряха жестоко, едно във друго сливали се бяха, неведнъж
Копнееха те, лудо,като за чудото на пролетния дъжд,
Ръцете искаха да галят,да милват същата душа.
Очите пък,не искаха да плачат, за същата тъга.