автор: geostal

Моля, да не се чете от хора с деликатна душевност! - авторът

Ха здравейте, аз съм Ташко,
нося си сърце юнашко!
Бая време не бях писал,
щото с Муна се залисах –
моята съседка сладка
и женица деликатна…

Здрава крепост се оказа
и веднъж така ми каза:
“Виж бе, Ташко, пръчо дърти,
аз таквиз кат тебе пръти
ги не рача твърде хич,
хич не се прави на пич!
Знайш ли колко ми напират
и по скайпа ме намират,
правят, струват, обещават,
мило, драго ми предлагат,
на море ме канят тоже,
искат ме във свойто ложе.
Брак предложи ми един,
че живеел сам-самин,
имал си кола и къща
и не щеше да се връща.
Вика ми:”Без теб не мога,
ей ме на – кълна се в Бога,
верен ще съм ти до гроб-
твой покорен, смирен роб!”
Ти си, Ташко, прост овчарин,
прост овчарин , говедарин,
без пари си, без кола –
аз ли да съм будала!”
“Ах, ти, Муно, фибо дърта,
хич нимой сега се дърпа,
стоката си аз продадох
и парите в банка дадох,
имам сметка със пари,
ти недей се кахъри!
Купих къща и кола
само ти при мен ела,
ще си гукаме двамина
от зарана до пладнина,
а когато дойде нощ,
ще изпиташ мойта мощ!”
“Ам така кажи, бре Ташко,
знам те аз – сърце юнашко,
що да ходя с ябанджия,
щом си станал чорбаджия!”