аз живея
в онзи стих в който ти ме затвори,
всяка сутрин
очите ми преброждат морето,
всяка вечер на скалите танцувам,
и после от тъга за пореден път
се самоубивам..
аз живея в онзи стих
в който очите ми бяха зелени,
но потъмняха от взиране
във всичките светли вселени,
ела или ако вече не ме обичаш
освободи ме,
любов моя, пусни сърцето ми
от векове затворено в теб
да си иде.