Във душата ми огнена клада,
Във сърцето ми ледно море,
Че Лъвът е ранен лошо, страда
И душата за мъст го зове.
Вий огъвате гордата сила,
Но не се е пречупила тя,
Ще се ражда и мощ ще набира,
С кръв се плаща подобна вина.
Във душата ми огнена клада,
Във сърцето ми ледно море,
Че духът ми ранен е и страдам,
И кръвта ми за мъст ме зове.
Вий потъпквате моята гордост,
Но не съм я загубила, Не!
Тя се ражда от огъня светъл
Дето блика от чисто сърце.
И сърцето ми – огнена птица
И душата ми – разум студен
Съюзяват се в мойта десница
Меч ще сочи към бъдния ден.