автор: desert_inrose

не си ми нужен ти
щом отпечатък твой окръжно ме обхваща
с атмосферата;
щом утрото шепти
словa от теб недоизречени и ги запраща
по химерите
да ги завърне към нощта им
не са ми нужни те
без тях съм те познала
не искаш да те мамим
така е, бавно бърза се
по ледена пързалка
не съм потребна, само сме баланс
на този път, сами вървим и
заедно проникваме вселени
останалите пътища не са за нас
в света така необозрим си
всичко, щом очите ми отнел е