автор: Ludiomil

Всеки дом като срамна част крие килер.
В него само за кратко стопаните влизат.
Там парцалът за пода неизменно е захабен,
там метлите до дръжка са просто изгризани.
И когато поредния без прашинка паркет
много лачени крачки с ролетки от глъчка размерват,
и когато от радост е болен стопанинът блед -
в мен изплува бездънната делнична вис на килера.
В колко адски моменти той бил е единствен другар,
колко смет търпеливо метлите са смели,
за да дойде на бала за минутка макар
Пепеляшка - царкинята на килера.
Затова в оня миг, в който щракат светлинни слова,
а възторгът суетен и от завист внезапна трепери -
аз безшумно излизам да здрависам със мъжка ръка
замърсената жилеста длан на килера.