автор: ulianka

Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.

Завръщам се, завръщам се натам,
където липсва грохот на машини
и не чертае в небесата кулокран
безсмислие по нежното им синьо.

Където нощем вият вълци и следа
от воят им в сърцето ми остава.
Далеч от всичката човешка самота
и въздухът, ухаещ на болнаво...

*
Безумство е петролното петно
във областта сърдечна на морето
и глупост е да отсечеш дърво,
преди да посадиш детето.

Завръщам се, завръщам се назад.
Обръщам гръб на глухонемите,
родени да превърнат този свят
в обратното на Сътворение.