автор: Bockpece

В нея правилата покълваха
дори без необходимите влага и топлина.
Пускаха здраво корени, а нагоре
се показваха с вирнати глави,
които не се шмугваха в параграфи,
за да се разклонят в алинеи, точки
и прочее, с различни шрифтове,
за влизане и излизане през задни вратички.
И в този ред:
не пресичаше на червено;
търсеше ясно очертани пешеходни пътеки;
не хранеше животните в зоопарка;
изрязваше и пазеше етикетите
с указания за пране и гладене;
не беше на себе си и себе си,
щом разбра, че разделените от нея отпадъци
се извозват заедно.
Известно време хранеше птици на перваза,
но съседите й се сърдеха за шума от криле,
потропващи човки и крачета.
Престана. Започна да купува само стар,
нарязан на правоъгълници, хляб.
Трохите се ронеха
между палеца и показалеца й
и пълнеха покривката,
която изтръскваше през прозореца
(категорично отказваше
да я почиства с прахосмукачка),
и гледаше как падат
неузнаваемите вече правилни филии,
за да нахранят волните.

Когато прочете това, започна с: “Разбери ме правилно, аз...”.