автор: apostola

Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.

Нощта без тебе е тъмница
и равносилна на затвор.
Без тебе къщата е празна,
цветята вехнат в тъжен двор.

Пресъхват всякакви стремежи
за нови смислени дела.
Без тебе секнаха мечтите,
като пречупена стрела.

И няма смисъл от живота
да го живея аз самин.
Защо е този дом тогава
и без огнище, без комин?