автор: kandid

Разправят ми, ще влизаме в Европа.
Та аз в Европа съм била отдавна -
в Мадрид, Париж, Марсилия и Ница,
но нека да ви кажа за Белица.

Три планини са се снижили -
Родопа, Рила и Пирин
и като в шепа са я приютили -
вековни стражи нейни, несломими.

Там моите деди са се родили,
със грижи, мъки, теглила,
накрая с своите тела,
богато са я наторили.

Каква ти Ница, какъв Амстердам?
За тях от Белица
и стръкче тревица
няма да дам.

Европо, Европо аз знам Лисабон,
познавам Флоренция, познавам и Бон,
( но те не познават Белица прекрасна ).

Белица е всякак, някак по-така .
Снегът там по- сняг е
и дъждът по-дъжд,
даже и мъжът е някак си по-мъж.
А пък за жените - нямате престава.
Жената беличка bella e такава.

Белицо прекрасна - като слънце ясна,
пред тебе поклон.
Мое родно място,
мой роден дом.