автор: severianin

“Посоката превърнахме в окръжност...”
Маргарита ПЕТКОВА

...И пъплим по ръба на битието,
превърнали посоката в окръжност –
напред и все напред.
Натам, където
виси над хоризонта здрачът тъжно
и тъжно есенен дъждец се сцежда
на времето по гланцовите скули –
безмислено,
безцелно,
без надежда,
изписвайки поредица от нули...
...но вярвайки, че вярната посока
по хребета на дните сме избрали,
че пътят ни отвежда към високото,
че търсим цел, че гоним идеали...

Тъй мравка на чинията огромна
препуска по ръба напред,
защото
си мисли, че пътува, а не помни,
че всеки път затваря колелото...

Пред нас е пътят, чезнещ сред мъглите...
А знаем ли какво зад тях се крие?
Дали не крачим устремно през дните
по оня ръб на вечната чиния?
Животът ни е път.
И път е срокът
до оня синкав здрач в небето тъжно.

Но има ли самият път посока,
или вървим в поредната окръжност?