автор: Rodenavlotos

Своето щастие съм го получила -
като малка писалка, с която да пиша
и подписвам живота си, който се случва,
и живея, а не просто вдишвам.

Аз съм много, дори неприлично богата
на любов, дето с нищо не можеш да купиш.
И избиват сълзи на очите, когато
с някой просто се смея, и глупаво.

При това няма нищо солено в сълзите ми,
но покапят ли, цапат във синьо.
Не защото е влязло морето в очите ми,
а навярно - от ендорфина,

който явно при мене е някакъв израз
на излишни хормони в душата.
А животът... животът навярно е мизата,
дето хвърлих и станах богата.