автор: auco2

Село N беше център на малка и много бедна община. Имаше си всичко необходимо за един общински център – кмет, петима заместници и 35 общински съветника. Селяните полу нашега, полу наистина наричаха управляващото тяло „Али Баба и 40-те разбойника”
Събраха се един ден управниците да разискват изключително важния въпрос: „Откъде да вземем пари, та да увеличим заплатите си?”
Кметът стана от стола си да преброи присъстващите в тясната стаичка, но от гъстия цигарен дим почти нищо не видя и се отказа. Тропна с длан по масата и обяви началото на сесията:
- Дами и господа, във всички общини заплатите на кмета, заместниците и съветниците отдавна са повишени. Само нашите не са. Стига сме работили за жълти стотинки! Давайте идеи откъде да вземем пари, че да живнем и малко и ние! Хора сме все пак- защо да мизерстваме с по 600 лева на месец?
Последваха ръкопляскания и подвиквания: „Така, ми – ние да не работим по-малко от другите?”, „Правилно, кмете, и ние сме хора и ни се живее!” и други подобни. След това думата взе съветникът А. Б.:
- Да продадем общинска земя.
- Че то не остана земя ,бе. – контрира го първият заместник кмет. – Само земята, върху която е сградата на общинския съвет.
- Ами тогава да дадем някоя сграда под наем. – опита късмета си съветникът В. Г.
Този път го контрира вторият заместник кмет:
- А, то и сгради вече не останаха непродадени и нераздадени под наем. Само нашата не е.
- Тогава да раздадем няколко стаи от нея, а? Ще сместим някак си служителите. – даде своето предложение и съветникът Д. Е.
Третия заместник кмет не го остави дори да се доизкаже:
- Ти луд ли си, бе? Те и сега служителите сядат по трима на стол. Ако освободим дори и една стая, къде ще ги местим?
- Ами щом са толкова много – съкратете ги, бе! – тросна се съветникът Т. Х. – От техните заплати ще спестим за нашите.
- А-а-а, Т., недей така! Всички са ни роднини. Нали и твоята любовница работи тук. – засече го кметът и Т. Х. сконфузен си седна.
Сега пък съветникът Ж. З. бе осенен от велика идея:
- Да отсечем дървета от общинската гора. Дебелите стволове ще продадем като дървен материал, а клоните – като дърва за огрев.
Четвъртият заместник кмет се размърда неспокойно на мястото си:
- Уважаеми Ж. З., понеже дълго време не си се вясвал на сесии, не знаеш, че вече нямаме гора. Всичко продадохме. Остана само тополата пред сградата на общинския съвет с щъркеловото гнездо на нея – да ни пази сянка през лятото.
Съветничката И. Й. Получи озарение от Господ и се обади за пръв път през мандата си:
- Нали сме дали сгради и земя под наем, на концесии и т. н.? Да увеличим наемите.
Петият заместник кмет, който не криеше симпатиите си към И. Й., се усмихна широко:
- Браво, умнице-хубавице! Това е добро предложение.
- Кх, кх. – тактично се изкашля кметът. – Само че има една малка подробност: всички земи, сгради и концесии са дадени на наши приятели. Те са ги заложили срещу заеми и отдавна са извън страната. Банките продават всичко, но не се намира кой да го купи. Голяма криза, ей! През трите ни мандата такава безизходица не е имало – да няма откъде два лева да капнат!
- Ами да вземем да вдигнем данъците, а? – отчаяно се произнесе съветничката К. Л.
- Скъпа, - обади се отново първият заместник кмет. (Той също не криеше симпатиите си към К. Л.). – Бих те разцелувал за това предложение, но... Помисли малко! Кой работи в N? Тримата даскали, попът, ходжата и кръчмарят, който е и магазинер. Докторът избяга в началото на зимата. Даскалите само това чакат и ще се изнесат и те. Кръчмарят е запълнил половината кръчма с тефтери с верении. Ако го притиснем още, ще хлопне кепенците и няма да има откъде да си купуваме дори хляб и цигари. Виж, попът и ходжата се заринаха с пари. Много почна да мре тоз народ, бе – по 5-6 на ден. Не смогват да ги погребват. Ама тия дяволи се отчитат директно на Светия синод и Главното мюфтийство – не можем да ги пипнем.
Съветникът О. П. стана и се опита да надвика внезапно започналата глъчка:
- Е, не е чак толкова зле положението. Работят и пет мебелни къщи. Те ще плащат данъците.
- Ти да мълчиш! – сряза го четвъртият заместник кмет. – Мебелните къщи са наши. – посочи другите заместници. – И вече почти не работят, защото свършиха и борът, и орехите в N. От три месеца не сме плащали на работниците, ти искаш данъците да ни вдигаш!!!
- Ама ние за жълти стотинки няма да работим. – сърдито се провикна съветничката М. Н. – Само прическата и маникюрът ми струват 200 лв.
- Добре, добре! Успокой се, скъпа! – обади се вторият заместник кмет. (Той пък си харесваше М. Н. и не го криеше.) – Какво предлагаш?
- Ми, ... не знам! – нацупи силиконови устни М. Н.
- Може ли аз да кажа? – изправи се съветничката Р. С.
- Кажи, душичко! – разнежи се третият заместник кмет. (Симпатията му към Р. С. беше публична тайна.)
- Подаваме колективна оставка. Който иска – да дойде и да се оправя без пари!
- Това е много добро предложение. – произнесе се кметът. – Да гласуваме!
На другия ден петият заместник кмет собственоръчно отряза единствената топола в N. С парите от продадената дървесина Али Баба и 40-те разбойника си спретнаха прощална вечеря в областния град Х.