автор: ulianka

Животът е единствената дреха,
прикрила голотата на смъртта.
И някак си спокоен е човека
със тази своя риза по света.

Децата са високи до небето
и вече няма време за започване.
По дрехите на синовете
животът шие нови копчета.

Останахме до края влюбени
в миражите, които не докоснахме.
Какво ни остана да губим?...
Когато нямаме нищо, е по-просто.