Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 1
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗрелост
раздел: Разкази
автор: azz

Беше безсмислено. Нито една от ролките, къдрите, буклите не беше свършила работа. Нито цигарите, токчетата, татуировката зад дясното ухо, нито обецата в носа й. Нищо не беше помогнало да порасне.
Нищо не я беше направила по-голяма. Времето се накъдряше върху главата й, миг след миг, все по-гъсто и ситно, сякаш се беше обесило на всички ролки, захвърлени из чекмеджетата й. Бяха навсякъде из стаите на порастването й - с лъскави и поожулени вратички, прашни, или прилежно полирани, но винаги с ъгли, запълнени от ... ролки.
Всичко около нея растеше - квартирите й, стълбите до втория етаж, минутите до започването на любимото парче, порастваха кучетата, които редовно препикаваха пътя й в парка, порастваше всичко - бръшлянът на двора, фикусът в ъгъла, прахът по мебелите, но не й тя.
Те не вярваха на къдриците и пърхащите мигли. Вярваха само на докосването на дънките й в червения кожен салон. Само на заклинанието на копчетата на полата й, когато повеляваха Сезам да се отвори. Тя обаче не искаше всичките 40 разбойници, би пуснала само Али Баба, но не успяваше да го различи сред целия грохот на мотори, музика, подсвирквания. И хаосът в нея не искаше да порасне. Не и като цвете върху кожен салон. Дълбоко из ъглите на чекмеджетата жертвените знаци на растежа й вяло се превръщаха в трупове. Някога те имаха предназначение - да й помагат да става по-голяма, но сега единствената им функция беше да осмислят ъглите. Тя вече не вярваше в тях, защото се съмняваше дори в Али Баба.
Израстването я подмина една най-обикновена сутрин, веднага след като приключи с кафето си и потуши последния плам на цигарата. Докато артистично притискаше горящия връх в пепелника с мисълта, че това я праща поне в във втората половина на двайсетте години, изведнъж осъзна, че ... Предишната вечер, в дискотеката. Запотените думи в ухото й, задъханите ръце по гърба й. После неравни крачки навън и неравни пръсти, които я теглят към колата. Безпомощна бисквитка сред море от желатин. Хайде- червен кожен салон, махагон. Кент (също като в онзи филм). Качвай се де, к’во се прайш на интересна, няма ли най-сетне да пораснеш? Неравната крива на повишения тон, потъна накрая в точката на въпросителната, изтрополя из ушните й миди и потъна като гюлле в леко размекнатата киша на мозъка й. Нещо изщрака тогава, тя дори не чу токчето, с което замери залитащия кавалер право в кожения му салон. Като дартс, закрепен на въжен мост, по който минават стадо планински кози.
Щракването сега прокънтя обратно в ушите й, рикошира в пепелника и се покатери по току-що угасената угарка право в пръстите й с цялата яснота на равна, права удивителна. Равна и леко стеснена, като токче, и със същото гюлле в основата си, което тупна кафето, но не се разтвори като захарче, а предизвика миниатюрен ураган, завихрен от мислите й. Очите й бяха влажни.
Сега, огряна от угасващото пламъче на цигарата, всичко това придоби болезнено ясна категоричност. И точно отъркано о острите й ръбове, порастването я подмина. Всички ролки и всевъзможни колелца в мотора му от сега щяха да останат в ъглите на чекмеджетата като карикатура на неосъществената си същност.
Да, беше безсмислено. Гюллето се търкулна напред и се удари в щръкналите в очакване ролки. Те се разхвърчаха из ъглите като кегли по пътека за боулинг. И останаха там. За да ги осмислят. А същинското им съществуване да съска силно с всяко скръцване на скринове, гардероби и шкафове, всички неми участници в търсенето на смисъла. Все пак всяко нещо и място в този учуден живот трябваше да има смисъл. Нали?!


Публикувано от alfa_c на 10.02.2014 @ 16:29:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   azz

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 04:43:40 часа

добави твой текст
"Зрелост" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Зрелост
от IGeorgieva на 10.02.2014 @ 17:33:57
(Профил | Изпрати бележка)
Зрелост постигната с болка! Това е реалността!
Поздравления azz! :))


Re: Зрелост
от azz на 11.02.2014 @ 09:15:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! :)

]


Re: Зрелост
от ami на 10.02.2014 @ 22:04:25
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
От ето такива ролки пораства броя на гънките във въображението:D


Re: Зрелост
от azz на 11.02.2014 @ 09:14:45
(Профил | Изпрати бележка)
Мда :)

]