автор: Dimi

Не настоявай, отъпках се друга,
дълго таях недокоснати мини,
ти ме въртеше на шиш за безчувствени
и не отделяше плява от бисер.
Аз ще си стигна, залепвам за дулото
късче от шапката да не забравя,
колко е мнителна зимата тука,
колко си силен, когато ме няма.
Просто е като добро обвинение,
аз съм с конете, преминали изгрева,
ще се науча да виждам безцелното,
да се издигам от пепел в комините.
Ти не отичай с отровата в виното,
нито със свещ на две педи от снимката,
песните, дето ги помниш, плисни ги,
хайде, опитай да спреш непростимото.
Аз съм от никъде, но се пренесох,
да съм причината да те задвижа,
тук ми е пристана, тук са черешите
дето делихме по равно на припек.
Линия с властния ритъм на лятото
с отлива тръшна в морето реките ми,
станах черупка с човешки обятия,
не срещу теб, срещу себе си викам.