автор: rumpel

Отвън виелица заситни
със куп снежинки от кристал.
На улицата само скитник
танцува като полудял.

Излъга мартенското време
и хората, и пролетта.
В студа единствен е без бреме
клошарят, с риза на цветя.

Той няма ни пари, ни дреха,
да не приказваме за дом.
Компания му е утеха
едно псе, също без подслон.

Те двамата си разделиха
комат, изпросен сред града.
Човек и куче се усмихват,
че пак излъгаха глада.

И нека бурята вилнее
и да посипва снежен прах.
Щом в тях човешкото живее -
от утрото не ги е страх!