автор: Rodenavlotos

Аз, която съм стигнала вече разклона на Времето,
с три пътеки- нагоре, надолу и само направо,
съм замислена- кой път накрая да взема,
вертикален ли или водоравния?

В тези първите два има някакъв полъх за Вечност
и, надолу, нагоре- все хващаш посока безкрая.
Хоризонтите там ми се струват далечни,
само средният има порта за Рая.

Онзи Рай, който става на пътя със пикник за двама.
Да постелиш месалче, с погача и чаши за вино
и да свириш на бенки, осеяли нечие рамо,
като нотите по едно петолиние.

За юнаците в детските приказки, просто не зная-
все умуват за пътя и винаги хващат погрешния.
Ако мен ме попитат, от всичките райове,
без да мисля избирам човешкия.