автор: Rodenavlotos

И аз, като Господ, мога да си позволя да си почина.
Сега ми се полага глътка въздух, и тишина,
и простота, и старо отлежало вино,
без никакви нюанси на вина.

Та аз съм го заслужила, като един впрегатен кон.
Докато разполагам с всички сетива, но не
задейства ли се милосърдният закон
да ги убиват уморените коне.

Сега е онзи миг безвремие, когато всички сили,
побрани в тяло, впрегнато до днес в каруца,
престават да навъртат земни мили,
защото собственикът вече куца,

но още има и очи, и вкус, и апетит за щастие.
И питам се, защо тъй яростно светът отрича
че има оцеляла изпод всички пластове
неокуцяла жажда за обичане.