автор: bbobbibgbs70

Сбогом мое безкрайно море,
сбогом алено, приказно лято.
Ето вече над нас се върти
подранилото щърково ято.

Сбогом, тръгвам от теб възроден,
възмъжал, подмладен и с надежда,
че вселената в мен е мечта,
че небето е моя одежда.

Пак пристъпям по пяната лек,
за да видя и твойта тревога.
Сред вълните пред мене расте
украсената в сол синагога.

А животът е чужд и смирен,
в който влизам почти с изневяра,
като махам с крила променен
ще възвърна пак своята вяра,

че безбрежното лошо е мит,
че красивото в нас се е скрило.
Може би в тъмносив динамит,
ето там – хоризонта взривило.

И дали водопадът стаен,
между двете дълбоки вселени,
ще съм аз, до звездите качен
за да търси и иска промени…

Няма как да избягам от теб,
Няма силата в мен да притискам.
Ти си мойто туптящо сърце,
ти си всичко, което аз искам…

Сбогом мое вълшебно море,
сбогом пясъчно, влюбено лято.
Аз съм плуващо бяло перце -
част от ситното щърково ято…

Ето тръгнал си с грохот от теб,
пак се връщам – в нозете оставил
по крилатия пясък навред –
мокри стъпки… С дъха си добавил-

няма дъжд, няма капки – искри,
аз съм влюбен и толкова мога.
Под дъгата ще бягам, в аванс
взел от твоята скрита тревога.

Сбогом мое сегашно море,
Сбогом пурпурно, весело лято.
Ето вече над нас се върти
подмладеното щърково ято.

То е в мен и начело върви,
над стремежи и болки, любови.
То е моето скромно - почти,
разпечатало мойте окови.

Няма утрешна дума море,
има днес, само днес и тогава.
Ти си моето звездно поле,
ти си моята морска жарава.

И раздялата тук е любов ,
разделените пак се обичат –
съчетали духа си в едно
те завинаги ще се привличат.

А сега аз съм само ездач
с исполински житейски задачи -
по земята да тича за в час
и в небето свободно да крачи…
2013 г.

БОЯН СТАНИЛОВ