автор: Heel

Наближаваше полунощ. Болницата бе притихнала, чуваха се само характерите за подобна институция звуци, звуци, с които работещите тук бяха свикнали и не им обръщаха никакво внимание. От време на време някоя сестра или лекар се плъзгаха безшумно по добре осветените коридори.
Доктор Добряна Ненова беше страшно уморена. Клепачите й натежаваха, сякаш бяха налети с олово. Отпи глътка кафе и започна да масажира слепоочията си. Понечи да включи компютъра си. Тогава се чу пронизителен вой на спирачки, който я стресна и я извади от унеса й. Отвън бе спряла кола, не беше линейка, спирачките на линейките скърцаха по по-различен начин. Добряна отиде до прозореца и погледна навън. От колата с мъка се измъкваше едър мъж, облечен в тъмни дрехи. По дънките му ясно се виждаха тъмни петна. Добряна за момент се зачуди дали това не е кръв, после се спусна към входа. Когато стигна, мъжът вече бе настанен в инвалиден стол. Една от сестрите разговаряше с него. А той мълчеше и я фиксираше с безумен поглед. Дънките му бяха раздрани, под дупките се виждаше окървавеното му коляно. Добряна се приближи. Той бавно извърна глава към нея, след което се подсмихна тънко. В очите му сякаш припламнаха похотливи пламъчета. Лъхаше на евтин алкохол та не се траеше. Сестрата забута инвалидния стол надолу по коридора. Добряна тръгна след тях. Докато му помагаха да легне на масата за преглед, Добряна си помисли, че освен пиян, мъжът може да е и надрусан. Сръчно разряза дънките му и огледа раната. Беше повърхностна, нищо и никакво ожулване. Мъжът си оригна и се ухили гадно. Добряна се зае да почисти раната. Изведнъж той изпсува и я сграбчи за китката.
- Ела тук, сладурано – промърмори той и я придърпа към себе си.
- Пусни ме или ще извикам охраната- каза Добряна с равен глас.
- Ти знаеш ли кой съм аз – каза провлечено пияният.
Мъж, облечен в синя униформа, влезе в кабинета и постави длан върху палката, която бе закачена за колана му.
- Добре де, добре, просто се пошегувах.
Той моментална пусна китката на Добряна и тя продължи безропотно да почиства раната. Внезапно пияният бръкна в джоба на торбестото си яке и извади пистолет, насочи го към охранителя. Добряна инстинктивно посегна към оръжието. Твърде късно. Пистолетът изтрещя оглушително. Сестрата изпищя и изхвърча като тапа от кабинета. Добряна бе застинала неподвижно, вторачила ужасен поглед в охранителя. Той сведе глава, сякаш да разгледа дупката, която се бе появила на униформата му. Закашля се, после се свлече на пода. Добряна коленичи до него и притисна раната с длани. Очите на охранителя обаче вече се бяха изцъклили. От ъгълчето на устата му се бе проточила струйка кръв.
- Идваш с мен, хубавице – каза пияният мъж и се изправи. Опря нагорещената цев в гърба на Добряна и я блъсна към вратата. Добряна залитна и се просна на пода.
- Трябва да му помогна, той умира – каза тя.
- Ставай! Бързо!
Той я изтласка от кабинета, после я повлече към изхода.
- Ти ще караш! – извика той, след като я набута зад волана.
- Правите голяма грешка! – каза Добряна.
- Хайде, пали! – изврещя той и й удари шамар.
Добряна запали колата и я подкара. Улиците бяха пусти. Онзи се бе облегнал назад в седалката си и се хилеше мазно, сякаш не разбираше какво е направил или изобщо не му пукаше. Прасна дръжката на пистолета в таблото и погледна притеснено назад.
- Никой не ни преследва. Вече можеш да ме пуснеш.
- Имам други планове, скъпа.
Той постави дланта си върху коляното й, после бавно я плъзна нагоре по бедрото й.
- Копеле…
- Не намалявай скоростта! Не намалявай или ще те гръмна! – изкрещя гневно мъжът.
Добряна усети как пръстите му се впиват в плътта й. Ноктите му раздраха чорапогащника й и одраскаха кожата на бедрото й. Тя изпсува. След момент на колебание, рязко завъртя волана наляво. Колата се наклони. Мъжът изръмжа, виждайки, че летят право към един паркирал камион. Пусна крака на Добряна и вдигна ръце, за да се предпази. Добряна скочи върху спирачката, после зави надясно, за да избегне катастрофата. Колата все още бе в движение, когато тя отвори вратата и скочи навън. Падна тежко на една страна и се претърколи няколко пъти.
- Откачена кучка! – изсъска мъжът, докато слизаше от колата.
Добряна се надигна възможно най–бързо, седна, после се изправи на крака. Коленете й трепереха. Видя, че едното й сабо се е изтърколило настрани при падането. Беше до тротоара, на около пет метра от нея. Пияният мъж се приближи. Тя побягна, куцукайки силно заради липсващата обувка. Лявата й ръка пулсираше болезнено. Хвърли поглед през рамо и с ужас установи, че мъжът я настига, вече бе на десетина метра от нея. Спря за секунда, колкото да изуе безполезната обувка, и отново хукна, сега вече бе много по–бърза. Пияният спря, прицели се и стреля. Куршумът профуча покрай рамото на Добряна.
- Спри или ще те застрелям!
Добряна тичаше с всичка сила, напрягайки всеки един мускул от тялото си. Дистанцията помежду им бързо се увеличи.
– Не можеш да ми избягаш, сладурче.
Добряна отново погледна назад, което се оказа голяма грешка. Лявото й стъпало попадна върху хлъзгаво петно от разлято масло. Глезенът й се огъна и изпука. Тя падна на улицата.
– Нали ти казах, мила. Не можеш да ми избягаш. Видя ли сега какво стана. Май се удари, а? – каза подигравателно той.
Добряна стискаше с длани наранения си глезен. Острата болка беше разкривила чертите на лицето й. Нададе вик на отчаяние, когато видя, че мъжът се приближава. Той се огледа боязливо, сетне се изкиска. Наблизо имаше къща, чиито прозорци обаче бяха тъмни.
– Спокойно, мила. Нищо лошо няма да ти сторя – каза мъжът с престорено благ, леко потреперващ глас.
Добряна намери сили да се изправи. Но не можеше да стъпи на болния си крак. Държеше го свит в коляното, пръстите й едва докосваха асфалта без дори да могат да послужат за лека опора. Олюля се.
– Махай се! Остави ме на мира! – изръмжа Добряна и се приготви за бой.
Мъжът спря и я огледа любопитно от глава до пети. После се почеса по слабините и на физиономията му цъфна мазна усмивка. Посегна да я сграбчи, а тя бързо отскочи назад , опитвайки се да балансира на десния си крак. Не успя. Прониза я жестока болка, свлече се на пътя и от очите й бликнаха сълзи.
– Помощ! Моля ви, помогнете ми! – закрещя Добряна.
– Млъквай! – изръмжа мъжът, след което и натисна надолу и започна да разкопчава колана си.
В момента, в който издърпа полата й нагоре и се опита да разкрачи краката й, Добряна успя да забие коляното си в слабините му. Пияният изрева, но след кратко колебание атакува отново. Тя отново го срита.
– Мръсна кучка! – простена той, дишайки тежко.
Светлина озари единия от прозорците на къщата. Мъжът я видя, стана и изпсува. Добряна чу приглушени гласове в далечината. Това й даде кураж да се развика отново за помощ. Извърна се настрани, вторачи умолителен поглед в къщата и се провикна. Мъжът пристъпи напред и я ритна. Обутият му в ботуш крак попадна точно в брадичката й. За част от секундата Добряна зърна ярка светлина, после всичко потъна в непрогледен мрак.

***
Първото нещо, което достигна до съзнанието на Добряна, бе, че лежи върху твърда повърхност. Помисли си, че е възможно да е в болница. Миризмата обаче я убеди, че не е. Противна, тежка миризма. Отвори очи и видя мержелеещи се силуети на стари мебели. Стаята беше малка, без прозорци. Слабата светлина идваше откъм процепа под вратата. Циментовият под бе неприятно студен. Добряна измърмори и се размърда. Знаеше, че глезенът й е счупен, но не бе и предполагала, че счупеното боли толкова много. Стараейки се да не го мърда, тя се надигна в седнало положение и опипа внимателно челюстта си. Беше подута. Лявата й ръка също не бе в цветущо състояние, протестираше и при най малкото помръдване. Под лакътя й имаше дълбока драскотина. Предвид тежестта на ситуацията, Добряна до известна степен се чувстваше щастлива. Мъжът не беше я изнасили. Това поне бе сигурно. Погледна към вратата и потрепери, после се съсредоточи върху глезена си. Прокъсаният чернен чорапогащник не можеше да скрие грозната подутина. Всяко леко помръдване докарваше вълни от нетърпима болка. Определено бе счупен. Добряна избърса избилата по челото й студена пот, после огледа старателно стаята. В единия от ъглите се търкаляше нещо, подобно на покривка за маса. Внимателно вдигна над пода ранения си крак и започна да се придвижва пълзейки към ъгъла. Покривката като че ли щеше да свърши работа. Успя да я разкъса на ивици. След като разпра и издърпа нагоре чорапогащника, поопипа тук–там подутия си глезен, опитвайки се да прецени какви са щетите. Оказа се, че е много по– трудно да превържеш себе си, отколкото някой пациент. Когато приключи, ръцете й трепереха от болка и изтощение. Почина си няколко минути, после стана и заподскача към вратата, като се подпираше с длани на варосаната стена. Движението засили болката, наложи се да спира за почивка на всеки един–два метра, за да се освести малко и да си поеме дъх. Вратата беше заключена. Тъкмо се канеше да се настани отново на пода и врата се отвори със скърцане. Мъжът надникна вътре. Не изглеждаше по–трезвен отпреди, сякаш даже миришеше още по–силно на джибри.
– Какво правиш? – изфъфли мъжът.
– Нищо – отвърна Добряна с възможно най–спокоен глас.
Той се вторачи в превързания й глезен и се почеса по брадата.
– Не можеш да ходиш, а?
Добряна кимна.
– Трябва ти лекар?
Тя отново кимна.
– Ти си лекар – каза той и се засмя така, сякаш бе чул най–смешния виц на света.
Опряна до стената, с леко повдигнато над пода стъпало, Добряна се чувстваше по–беззащитна от всякога. Мъжът явно усещаше това.
– Нека ти помогна, бебчо. Подпри се на мен! Там долу има едно хубаво, голямо легло…
– Благодаря, но предпочитам да се прибера вкъщи. Просто ме пусни да си ходя.
– Не, не, миличка, оставаш при мен.
Мъжът се приближи и положи дланите си върху раменете й. Добряна потрепери. Парализирана от страх, тя не помръдна, когато той я взе в обятията си и я повдигна. Понесе я нанякъде без да обели и дума. Приличаха на гротескно подобие на танцуваща двойка. Добряна притвори очи и се опита да мисли. От миризмата на алкохол направо й се повдигаше, трудно й беше да се съсредоточи.
– Ти уби човек, защо?
– Не говори! Искам да си мълчиш!
Мъжът положи Добряна върху леглото и седна до нея. След това безцеремонно я обърна по корем. Болката стана агонизираща, когато глезенът й се чукна в един от страничните стълбове на леглото. Тя избухна в плач.
– Нали ти казах да мълчиш!
Той стисна хълбоците й с грубите си длани, после ги плъзна към изящната й талия. Добряна спря да плаче. Бавно се обърна, усмихвайки се през сълзи.
– Харесваш ме, нали? – попита мъжът и се ухили.
– Няма значение дали те харесвам или не, така или иначе ще ме изчукаш.
– Умно момиче – отвърна той. Издърпа блузата й нагоре и сграбчи гърдите й.
– Навита съм, няма да имаш никакви проблеми с мен, но трябва и ти да направиш нещо за мен – каза Добряна с кадифен глас.
– Наистина! И какво да направя?
– Ами виж… глезенът ми е счупен. Много ме боли. Трябва да пийна нещо.
Мъжът я изгледа учудено, после се засмя. Донесе една стъклена чаша, наля в нея някаква жълтеникава течност, вероятно ракия. Добряна изпи чашата на един дъх. Надигна се с мъка и посегна към бутилката, която мъжът бе оставил на нощното шкафче. Той я гледаше смаяно, докато тя пълнеше отново чашата с ракия. Отпи голяма глътка и му се усмихна някак глуповато. Той също й се усмихна, прелъстен. Усмивката му се изпари, когато Добряна разби бутилката в челото му. Измуча, забели очи и се пльосна тежко върху нея.

***

Мъжът беше в безсъзнание. По лицето му се стичаше струйка кръв. Добряна успя да го изтика настрани и да се измъкне изпод туловището му. Задъхана, седна на края на леглото да си почине. Глезенът й пулсираше болезнено. Входната врата бе съвсем близо, на не повече от пет метра. Погледна притеснено мъжа, стана и се добра с подскачане до масата. Подпирайки се тежко на нея, продължи напред. Внезапно отзад се чу шум. Извърна се и нададе писък, когато видя, че мъжът пълзи по пода. Секунди по–късно той протегна ръка и сграбчи Добряна за десния глезен. Тя се строполи на пода. Опита да се освободи, но не успя. Мъжът стискаше все по–силно и по–силно.
– Ела тук, подла кучко!
Добряна стисна ръцете си в юмруци и го заудря с всичка сила по лицето. В отговор на атаката той я дръпна толкова силно, че дясното й коляно изпука. Тя се прицели по-старателно и го прасна по носа. Той залитна назад и простена, но бързо се окопити. Заби подметката на ботуша си в коляното й, стисна здраво прасеца й и започна да извива крака й. Накрая коляното на Добряна се предаде с пращене- ставата бе изскочила от капсулата си. В отчаян опит да се спаси Добряна бръкна с пръсти в лявото му око. Той се изтърколи встрани, виейки като вълк. Добряна осъзнаваше, че това е последният й шанс. Запълзя към вратата, влагайки в усилието и последната си капка енергия. Напредваше изключително бавно, тъй като вече не можеше да използва краката си. Погледът й се замъгляваше, имаше чувството, че плува в мъгла. Когато стигна до вратата, се надигна и натисна дръжката. Вратата беше заключена. Лицето й пребледня още повече. С гигантско усилие на волята успя да задържи съзнанието си в действие. Мъжът се изправи и я изгледа злобно. Добряна осъзнаваше, че повече нищо не може да се направи; нямаше сили да помръдне, камо ли да се съпротивлява; битката бе загубена, а с нея и… Той пристъпи напред, после изведнъж изражението на лицето му се промени. По бузите му изпълзя нездрава червенина, а очите му се изпълниха със ужас. Грозна гримаса разкриви лицето му. Закашля се, хвана се за сърцето и падна на колене, после възнак. Добряна го изгледа невярващо, а той се сгърчи, пририта няколко пъти и застина.
Пет минути по-късно съзнанието на Добряна се избистри леко. Зачуди се какво ли щеше да стане, ако нападателят не бе умрял така внезапно. Сърдечен удар, най-вероятно, какъв късмет само. Истинско чудо. Постепенно болката заличи мислите, които правеха опити да се формират в главата й. Нещо я накара да погледне отново към вратата. Ключът беше в ключалката, в паниката си не го бе забелязала. Отвори вратата и пропълзя над прага. Пред къщата имаше малка занемарена градинка, отделена от улицата посредством висока каменна ограда. Започна да вика за помощ. След страшно много време, което й се стори цяла вечност, дворската врата се открехна и иззад нея изникна лицето на възрастна жена. Жената се приближи, изгледа подозрително Добряна и сбърчи нос, сякаш изпитваше погнуса.
- Вие сте пияна! – обяви с презрение възрастната жена.
- Не, не съм пияна, моля ви, помогнете ми! Аз…
Възрастната жена й обърна гръб и тръгна да си ходи мърморейки под носа си:
- Не била пияна, а смърди на алкохол от километри. Аз може и да недовиждам и да недочувам, но обонянието ми е като на орел…всъщност …на друго животно, ама кое беше… както и да е. Млада жена, а се е напила така, че не може да ходи. Срамота. И се е разголила като проститутка. В тази къща само отрепки се събират, знам аз, ама ще извикам аз някога полиция… само че вече никой не идва на това пусто място, дори когато този… как му беше името… прави пиянски оргии.
- Госпожо, чуйте, краката ми са счупени! Не виждате ли! Извикайте помощ…
- Боже, какво се е развикала пък тази – продължаваше да си бърбори старицата, отдалечавайки се. - Краката …нещо, ама аз нали не дочувам. И мен не ме държат краката, ама не пия. Лежи там да ти дойде акъла в главата, белким изтрезнееш до утре.