автор: zaltia

Долита вятъра, и винаги по нещо ми разкрива,
но никога не идва сам, и сам не си отива.
Все нещо гони разиграва, и ми роши мислите,
а после ми разказва, за небето и за птиците.

Когато с облаците тича, слънцето ни скрива,
и намръщен изведнъж, с тежки капки ни залива.
След това започва да рисува- на дъгата с цветовете,
палавник голям е той, трудно ще го разберете.

Понякога е лош, особено във зимната картина,
пътища затрупва и блокира, мразят го мнозина.
Според настроението- градусите рязко сменя,
дъждът във сняг обръща, плановете ни променя.

Небесен скитник е, и затова приятели сме стари,
пилигрима- моя милост, явно доста му се нрави.
Обичаме и двамата дъжда, влюбени сме във звездите,
но той на яве си лети, а аз летя си- само във мечтите.