автор: bbobbibgbs70

Прелитащи птици, избягали мечти,
препускащи с изгубеното време,
къде сте сега, тази сянка боли –
и остава завинаги бреме.

Добро утро мое море,
добро утро, вечност моя.
От любов се удавих
във вселената твоя.

Цветовете ти се гонят,
сменят се внезапно.
Но мъглата ги поглъща,
искам ги обратно.

Като глътка свобода
е животът – кратък миг.
Излетял във самота
непокорен морски вик.

Ти заливаш ме с тъгата
на соления театър,
режисиран с лекота
от пробудения вятър.

Добро утро мое море.
Добро утро, радост моя.
Във скръбта се удавих
на усмивката твоя.

Зареди ме море,
обикни ме и ти,
дай ми повече
сила и смелост.
Вдишвам пяна от теб,
чупя водни стрели
и обличам се
с приливна зрелост.

Добър ден мило мое море,
целувам те много,
макар че небето над теб
гледа ме облачно – строго.

Ти си моите очи,
ти си моето начало.
Даже въздухът трепери
в счупеното огледало

на дъждовната игра –
в кръговрата на вълната.
Пламва сняг, шепти сълза
и захвърля ме съдбата -

там... Във моето море.
Ето свършва на завоя
този свят – това бе ти,
а сега съм капка твоя.

Добър ден мое море,
само ти ми остана.
Сякаш животът ми пуст,
искал е тази промяна.

Да ме накара да спра.
Времето с дъх да обърна.
За тишината сгоден,
тайно при теб да се върна.

Съживи ме любов !
Дай ми крила да се смея.
Аз съм готов да умра
за това, за което живея...

Толкова болка море,
скачам назад, не отричам –
Раят и Адът са в теб,
ето защо те обичам !

За да не кажа на друг,
тази дума свещено избрана,
ще се вклиня като звук
в песента на заспала камбана,

която ще запали света
със пролетта полетяла.
Вкусила нашата кръв
и затова полудяла.

Добър вечер мое море,
И здравей – светлоочице моя !
Спри до мен... Аз съм нова луна
скрила себе си в сянката твоя.

А от нея струи светлина,
с цветен дъжд... И изригват фонтани.
В края те ми подават ръка
със подарък – мечти великани...

Лека нощ мoе звездно море,
сбогом златно сияние мое !
Няма вечно решетно небе,
щом ключето в гърдите е твое ...

Полетял моят дом е гнездо
ще отглеждам във него мечтите,
за да мога невидим в нощта
да разпалвам със въглен звездите.


По решетките ми кацат врабчета,
крият в човките си вода,
и поливат през заключения прозорец
пропуканата Свобода…


Укроти ме море, бележи ме със сол,
коригирай самото начало,
че животът е къс, а смъртта е безкрай –
не ! Животът е точно сметало...

На безсмъртна борба между зло и добро –
кой отпада и кой продължава.
Ти, подай ми ръка, нека пръснем праха...
Нека в нас любовта оцелява.

Откъснатото цвете – усмихнато лице,
разплакано във тъжните ни длани
с луната потъва в безбрежното море
оставяйки милиони жълти рани.



Обичам те море.
Обичай ме и ти !
За тебе, само миг.
За мене – цял един живот.
Обичам те море.
Обичай ме и ти.
Обичай ме и ти.
И ме пази.
От мен самия
моля те
спаси ме…

Затвора, 2011 - 2013 г.

БОЯН СТАНИЛОВ