автор: ma_gi

І
Спартанецът

На фокус е обветреното чело,
калени в битки – здравите нозе
и жилести ръце,
живот отнели
на толкова изгубени мъже,
които като него –
безпощадно –
жадуваха за кръв и за война
и ненавиждаха
до смърт,
когато паднал,
за милост,
преклоняваше глава...
Когато плачат в битка синовете
и майките отчаяно зоват...
Победите родили са мъжете,
презиращи препускащата смърт!
А после
са пирували със вино.
От кръв опиянени,
до зори,
огньове осветявали насилници
на старци,
на деца
и на жени...

... Защо сега в очите му е залез
и всеки мускул
тръпне уморен?
По-силен, ставал бе,
след всяко падане,
а днес,
във силата си,
е смутен
от две немолещи,
презиращи зеници,
изгарящи мъжествената плът...
Робиня бе,
а сякаш бе кралица!

...И той за милост закопня за първи път.

ІІ
Робинята

Презираше го.
Като него много
познаваше,
миришещи на кръв
и пленници на оня адски огън,
обрекъл ги на жаждата за мъст,
разплакали в утробите децата
и старческите
немощни очи...
Тя знаеше каква ще е цената!
Но знаеше
и как да я плати.
Жена бе –
имаше си тайни,
могъщи,
като майката земя.
Богиня,
изкусителка,
омайница...
...и раната,
прогаряща плътта.

Но я помилва твърдата десница,
за милост молеха
смирените очи...

Робиня бе,
почувства се кралица!
И пощади го –

във устните му, устните си впи...

ІІІ
Танцуваха.

Телата и душите им.
И падна силата на колене –
смири се,
потрепера
и утихна.
... въздъхна
облекченото сърце...

Смутен,
спартанецът тъкмеше люлка,
забравил повика на кръв.
И на смъртта.
Бе тъмна нощ.
Проблясваха светулки.

И милостива беше любовта...