автор: rumpel

Една щастлива улица заспива
в съня си сбрала шумната умора.
И само в тишината лик не скрива
един загледан в тъмното прозорец.

В небесния светлик зеници вперил
от звездни пътища чертае мрежи.
Безсънен чака, иска да намери
за себе си едно парченце нежност.

Прозорецът превърнат в огледало
тъгата на вселената попива,
окото неспокойно е видяло,
че най-добрата улица заспива...

И мъката си в тъмното пропъдил,
прозорецът със смях светът залива,
та неговата улица да бъде
на утрото по-нова и красива.