автор: rumpel

В този ден и росата пристана
на домашните тихи асми.
Всеки грозд е чуплива камбана
и в пиянство щастливо звъни.

Слънчев лъч на годежа присъства,
есента им е старият кум.
А винарите щедро откъсват
натежалите чепки без шум.

И звъни, и звъни танцов ритъм
от моминския смях натежал.
После в мраморно бяло корито
ще размачкат зърната без жал,

под звука на кресливия тъпан
две красиви момински нозе.
Есента-кум напето пристъпя
във ръка с чаша тъмно розе.

И напред, и назад благославя
към небето с изстрелян барут.
Да отпием и ние с прослава
от вълшебния пивък мавруд!