Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 862
ХуЛитери: 1
Всичко: 863

Онлайн сега:
:: AGRESIVE

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДецата за ужаси
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

Сплашването по тоя елементарен начин беше ли свързано с издирването на професора, на личеше толкова добре. Нишката и да се напъваше за демонстрация на здравина, оставаше сред паяжините. Хората отвлекли професор Брукс, повече от очевидно личеше, дайствали са професионално и едва ли ще вмъкнат лице в
играта, като тоя мастодон преди малко. До сега упорито държаха да не оставят следи, а отведнъж, глупав показ. Никак не се връзваше с техните правила. И ако ги е интересувал чак толкова федералния, едва ли са пропуснали да научат, коя институция представлява. Тъпият риск винаги се разминава с добрия професионализъм. Само, че който заобикаля дребните камъчета из пътя си, непременно ще се забави за там където е тръгнал. Далеч по-логично изглеждаше другото разсъждение. Покрай издирването на професора, да е допрял без да иска, нещо съвсем незначително, а то е изкънтяло ненужно високо някъде.
В местното шерифство разполагаха с програма и за специалист като Пол Ричмън, не представляваше особена трудност да състави фотопортрет на горилоподобния. След което задачата, като досадна муха се залепи за сержант Брадърс.
- Предполагам да е от средите, които правят и разпространяват снимки или видеокасети из града - допусна агент Ричмън, - но ако продължи да се мотае из краката ни, като нищо ще попречи на работата.
- Ясно. Каквото трябва по въпроса, ще го направим - декларира твърдо сержант Брадърс.
И федералният повярва на това от раз. Не убягна от неговия поглед физиономията, която полицаят направи, когато програмата съвсем приключи с изображението върху монитора. Дали го познаваше или нещо в момента се досети, нямаше чак толкова голямо значение. По-важното е, ще се заеме подобаващо със случая. Той беше от оня тип полицаи, които не обичат да им се изплъзват нещата изпод контрола. Вероятно тогава е предозирал своята убеденост, че ще открие лесно университетския преподавател. След разминаването вече пращеше и от амбиции. Дано бъдат измежду полезните и той повече не чува откъм гърба си - "Виждаш ли?"
Цветко Маринов


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.02.2014 @ 12:04:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 00:59:08 часа

добави твой текст
"Децата за ужаси" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.