автор: arkoudaki

И пак ще се прегръщам с вятъра,
ще литна над смълчаните простори,
ще зъзне неразбрана днес душата ми,
че полетът не е за всички хора...
И ще се лута в облаци от мисли,
и ще тъгува за човешка топлота,
за любовта най – чистата,
която идва в стъпките на пролетта!!!